Медия без
политическа реклама

Фотоизложба събира в 50 кадъра еврейското материално наследство у нас (ГАЛЕРИЯ)

Майсторът на обектива Антони Георгиев представя блясъка и разрухата на тази важна част от българската национална култура

Днес, 14:20
Голямата синагога на Видин от 1990 до 2023 г. е в руини.
Антони Георгиев
Голямата синагога на Видин от 1990 до 2023 г. е в руини.

Мащабна изложба „Споделена памет. Еврейско присъствие по българските земи“ представят Националната галерия и „Вагабонд Медия“. Откриването е на 16 април, четвъртък, от 18.00 часа в зала 19 на „Квадрат 500“, където експозицията може да бъде разгледана до 17 май.  

Изложбата ще покаже 50 фотографии, дело на известния български журналист, писател и фотограф Антони Георгиев – резултат от повече от 15 години пътувания и изследване на еврейското материално наследство в България. Авторът ни води от Видин до Бургас и от Силистра до Гоце Делчев – места, където е имало или в момента има силно еврейско присъствие.

За близо 20 столетия евреите са оставили забележително материално наследство по нашите земи, което, за разлика от нематериалното, радващо се на широка популярност в България и по света, е останало някак в сянка, отбелязват организаторите на изложбата. Това наследство невинаги е в добро състояние, за него само спорадично се полагат грижи, но то е неизменна и важна част от българската национална култура през вековете и в съвремието.

Изложбата „Споделена памет" е за миналото, което винаги по нашите земи е било противоречиво и драматично. Фотографиите на запустели гробища и полуразрушени синагоги навяват меланхолия по един отминал свят, по една старовремска култура, която никога няма да се върне. Но тя е неотменна част от настоящето и бъдещето, в което новите поколения на еврейската общност са пълноправни граждани и ще продължат да бъдат такива.

Пътешествието на Антони Георгиев започва от с. Гиген недалеч от Дунава, където в руините на стария римски град Улпия Ескус, съществувал през II век, е разкрито първото материално доказателство за евреи, обитаващи нашите земи. Надпис свидетелства, че там още тогава е имало еврейска общност на т.нар. романиоти със своя синагога. Минаваме с автора през Регионалния археологически музей в Пловдив с експонираната реставрирана мозайка на огромна менора (еврейски свещник), съществувала в отдавна разрушена антична синагога в близост до Епископската базилика на Филипополис; през  превърнатите в евангелски църкви бивши синагоги в Силистра и Русе; през руините на сефарадската синагога във Варна; през синагогиге в Бургас и Ямбол – днес градски художествени галерии; през излезлите като че ли от разказ за Деня на страшния съд гробища в Карнобат; през превърнатата в магазин „За 1 евро“ бивша синагога в град Гоце Делчев; накрая спираме в София, където Централната синагога, открита на 9 септември 1909 г. в присъствието на цар Фердинанд, бе напълно възстановена за 100-годишнината ѝ през 2009-а и в момента е една от най-големите и пищни сефарадски синагоги в света. Тя е част от „триъгълника на толерантността", където на един квадратен километър в централна София има синагога, джамия, католическа катедрала и няколко православни църкви.

Ето няколко думи и за част от останалите забележителности, увековечени в изложбата. Синагогата във Видин, където е имало не само сефарадска, но и ашкеназка общност, е издигната на брега на Дунава през 1894 г. по модела на вече несъществуващата Голяма синагога в Будапеща. Изоставена след емиграцията на местните евреи през 1948-1951 г., тя се превръща в склад, а от 1990 до 2023 г. е направо в руини. Днес Голямата синагога във Видин е единствената извън София, която в началото на 20-те години на нашия век бе напълно реставрирана и от 2023 г. е културен център „Жул Паскин“.

До средата на ХХ век Бургас е оживено и космополитно търговско средище със значителна еврейска общност, която построява голяма синагога. Днес тя е градската художествена галерия. По време на ремонт в началото на 2000-те бяха закрити части от оригиналната еврейска декорация под купола. В момента те са възстановени и съжителстват с експозицията на православни икони от бургаския регион.

Еврейското гробище в Карнобат пък е най-голямото запазено и вероятно най-старото в страната. В него има над 800 гроба, като някои от тях са още от ХVI век. Надгробните камъни са с типичната за сефарадската общност продълговата форма.

Роденият през 1963 г. Антони Георгиев е живял и работил в Копенхаген, Лондон, Мюнхен и Прага. Има над 30 самостоятелни изложби в Европа и Северна Америка. Автор е или съавтор на повече от 20 книги на английски език за историческото, културното и етническото наследство на България. Живее и работи в София.

Изложбата се осъществява с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“, Организацията на приятелите на Израел в България „Негев“, Федерацията на ционистите в България, фондация „Америка за България“ и Американския еврейски комитет.

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата