„Финли Донован се справя убийствено добре“, Ел Косимано

превод Анна Орешкова, издателство „Сиела“


Сюжетът в този роман се развива със средна скорост 9,80665 m/s² и всеки миг заплашва, че ще се разбие в земята и ще остави кратер с размера на плитък гроб. Финли Донован, начинаеща писателка на криминални романи, прясно разведена и с две деца, е стигнала до задънена улица във всичките си начинания. Тя е неорганизирана и не успява да се справи дори с нещо толкова елементарно като да направи закуска. Да си го кажем направо – тя е пълна откачалка. Пример: докато сменя памперса на момченцето, каката си остригва косата и си издира челото до кръв с ножицата за пиле. Какво прави майката? Залепя отрязаните къдрици с тиксо обратно на главата на детето си и в този вид го завежда на градина. Впрочем, както е описано, явно дори не е сребристо тиксо, а дъкт тейп. Не е възможно жена на 31 години да направи това, даже и в роман.

Е, не захвърлих книгата, а оставих възмущението да ме води, ей така, само да видя щом това е началото на книгата, докъде ще стигнем. Нахално и безотговорно авторката Ел Косимано така завърта историята, че горкичката скапана Финли получава мокра поръчка и се оказва забъркана пряко или косвено в едно, две, шест убийства. Налага й се да прикрива следи, да се дегизира, да закопава и разкопава трупове, и то докато организира детски рожден ден, пише роман, предотвратява изнасилване, флиртува с двама извънредно привлекателни мъже, и двамата по-млади от нея, сключва примирие с клюкарката от отсрещната къща и… Това работа за сам човек ли е? Не, но на нея й помага бившата ѝ бивша, а в момента отново настояща детегледачка Вероника.

По някое време читателят усеща, че съпротивата е излишна, а нелогичните жестове и крайно невероятните съвпадения всъщност са доста забавни. Бъркотията е непоправима и измъкване няма, но пък Финли е доста симпатична и просто трябва да се намери начин за избавление. В този смисъл, финалът е предвидим, готината майка на две деца няма как да попадне в затвор, но как ще стане това?

Напук на всяка логика, всяко зло наистина е за добро. Повратната точка в историята на Финли Донован е, когато Вероника от съучастничка се превръща в нейна приятелка. Всъщност Финли не е кьопава и некадърна. Тя е била смазана от годините на подценяване и мек, подмолен психически тормоз, от изневярата на съпруга си и от натиска, който ѝ е оказван. Достатъчно е да си позволи да излезе извън къщи, за да намери приятелка, да усети, че хората й вярват и я харесват, да почувства прилив на сили и да постигне успехи. Даже и тези успехи да са, че не е убита от руската мафия. И че няма да разбере дали белезниците и оранжевият гащеризон ѝ подхождат на фигурата.

В романа липсват тежки размисли и дълбоки послания, изразени експлицитно. Просто аз съм много проницателен читател и ловко ги откривам сред всички акробатики с поръчките за спретнати убийства, перфектните кукленски къщи и неразбираемите описания на повредени автоматични гаражни врати.

Това е чудесен ведър роман за престъпления и женско приятелство, чете се на един дъх и със сигурност ще повдигне духа ви, с каквото и да се занимавате. Аз лично не знам какво си мисли Гугъл за мен и в какво ме подозира, но откакто потърсих „Финли Донован се справя убийствено добре“, по няколко пъти на ден ми предлага да се снабдя и с Наказателния кодекс. Смятай!