Медия без
политическа реклама

Една майка се връща в миналото, за да спаси сина си

Фантастична кримка за пътуване във времето

11 Февр. 2024МАРИЯ ДОНЕВА

Не тук и не сега“, Джилиан Макалистър

превод Майре Буюклиева, издателство „Benitorial“

Джен има идеалното семейство. Мъжът й Кели все още е загадъчно чаровен в нейните очи и 20 години след първата среща те продължават да се смеят на шегите си. Техният син Тео е самостоятелен, влюбен в науката и в новата си приятелка. Джен се справя и с работата си като адвокат, и с обгрижването на семейството; дори намира време да издълбае задължителната тиква за Хелоуин. На фона на цялата идилия това, което се случва една нощ пред очите й, е още по-смразяващо: Тео убива един непознат.

Така започва невероятната история на Джен, която на сутринта се събужда… вчера. Тиквата стои непокътната, денят преди убийството се повтаря като кошмарно дежа вю. Дали това е втори шанс нещата да бъдат поправени, загадката – разгадана, престъплението – предотвратено?

Джен се връща все по-назад с всяка следваща сутрин, като прескача все повече дни. Промяната на датата се вижда на дисплея на предишния, още по-предишния и най-стария й мобилен телефона (с пътуването назад през годините мобилните телефони стават все по-обемисти и тежки, а Джен – все по-млада и слаба.)

Оказва се, че всичко, в което е вярвала, трябва да бъде преосмислено и подложено на съмнение. Като всяка майка, Джен носи своя тежък товар от вина. Упреква се за всички часове и дни, в които е пренебрегвала сина си, за да се отдаде на работата в кантората на баща си. Обвинява се, че е приемала на доверие всичко, което съпругът й е казвал за себе си; и внезапно си дава сметка, че не знае почти нищо за миналото му. В тяхното чаровно семейство всичко е било като на шега. Сега Джен съжалява за смеха, който е маскирал истинските им чувства. „Размяната на шеги може да прикрие и най-лошите грехове. Някои хора се смеят, за да завоалират смущението си, други се смеят, вместо да кажат: „Чувствам се засрамен и малък.“

От написаното до тук става ясно, че за мен като читател най-интересна е била психологическата, житейска страна на сюжета. Фантастичният елемент в него служи като спусък за задействането на един процес на припомняне и преосмисляне на 20 години от живота; за търсенето на отговори за любовта, отношенията между деца и родители и смисълът да се правят жертви. В същото време криминалната нишка е изтеглена майсторски, увлекателно и остроумно. Никой не е такъв, за какъвто се представя. Уликите водят до неочаквани разкрития, добрите и лошите на няколко пъти разменят местата си, а на карта е поставен животът не само на Джен, Кели и Тео, но и на Ив, която е бебе и е отвлечена по случайност от мафиотска група, свързана с трафик на наркотици и кражба на луксозни автомобили.

В първата половина на романа действието тече малко по-бавно, но след това се забързва до такава степен, че в края на всяка от кратките глави пред очите на читателя се случват нови и нови изненади, а финалът е удовлетворителен, макар и не напълно щастлив.

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?