"Съвършено повторение", Сара Адамс
превод Росица Тодорова, издателство "Сиела"
Ако сте чели предишния роман на Сара Адамс "Когато си в Рим", знаете какво да очаквате: романтична любовна история със симпатични герои, които търсят път един към друг по тесните улици на американското градче на име Рим. Тихо населено място, което се гордее с единствения си светофар и с единствената си знаменитост от световен мащаб – Амилия, която неотдавна се е омъжила за местното момче Ноа. Как се случи това, видяхме в първия том. Сега на дневен ред е историята на най-малката от трите сестри на Ноа – Ани. Тя държи цветарски магазин и така продължава бизнеса на рано загиналите им родители. Макар че Ани е била почти бебе, когато те са си отишли, в съзнанието й те са идеалната двойка, и тя е твърдо решена да постигне този идеал и в собствения си живот. За целта й е нужен съвършеният мъж, за когото да се омъжи и да си родят рояк деца. В очакване на появата му Ани, която вече е близо 30-годишна, все още пази целомъдрието си, чете романтични книги за пирати и се примирява с отношението на брат си и сестрите си, които я възприемат като сладко безполово ангелче.
Да, точно толкова захаросана е тази история. Но я спасява мекият и жизнерадостен хумор, който блика от всяка страница – запазена марка на разказвачката Сара Адамс. Прави впечатление, че в този роман тя следва успешния модел на "Когато си в Рим", но се е постарала и да надгради повествованието си, като е задълбочила психологическите анализи на героите. Ани например е от типа хора, които се стараят да победят тъгата, като я потискат и отричат. В семейния театър тя доброволно се е наела да играе ролята на клоуна, да обръща на смях всяко затруднение – особено собствените си, да омекотява сблъсъците и да се смее независимо от болката, която я измъчва отвътре.
Любовта, която я връхлита – защото в тези романи любовта винаги прави така! – я принуждава да се изправи пред факта, че мечтаният идеален мъж не съществува. А ако все пак вземе, че се появи, той е непоносимо скучен. Да, на нея очевидно й трябва лошо момче с татуировки. Например Уил, бодигардът на Амилия. Качествата му са все от черния списък – той е опасно красив, плейбой, номад, който не желае и да помисли за уседнал живот със съпруга и деца.
Под изпитателните погледи на местната общност двамата лекуват психологическите си травми от детството, учат се взаимно, борят се с привличането, което изпитват един към друг, изпадат в безброй нелепи ситуации, смеят се, плачат, татуират се, проявяват героизъм – изобщо на всяка страница се случва нещо, което кара читателя да не зареже книгата, а да даде шанс и на следващата страница, и на другата, и така – до самия финал.
Който обаче вероятно не е край и на поредицата – все пак остават още две неомъжени сестри в семейството и ние вече подозираме коя ще бъде следващата булка в Рим.
