"Погрешната жена", Мерседес Росенде
превод Ангелина Димитрова, издателство "ТониПрес"
"Здравей, Урсула, добре дошла в света на дебелите хора, където всички огледала ти носят лоши вести."
Така започва "Погрешната жена" и в постоянното световно първенство за ефектни начала това първо изречение е претендент за медал. С него влизаме директно в неспокойния ум на героинята Урсула Лосада. Емоциите й са крайни и черни, в тесния спектър от самоомраза до самопрезрение. Тя ненавижда дебелото си тяло, тежестта, умората, външния си вид и усещането за телесната маса, пред която всички се отдръпват погнусени и уплашени. Тя е мизерно, жалко същество, което преживява от едно обилно хранене до следващото само благодарение на безбройните междинни торти, енергийни блокчета, курабийки, сандвичи и сладоледи. Живее сама, преводачка е и работи в усамотение, разговаря най-много с гласа на мъртвия си баща.
Постепенно обаче читателят започва да се съмнява в истинността на самооценката на Урсула. Всъщност тя не е нито бедна, нито изоставена, притежава скъпоценна колекция, има красива и богата сестра. Чувството й за хумор си пробива път през цялата тази безнадеждност и разведрява и мислите й, и повествованието. Когато описва професията си, разсъжденията й са проницателни и точни. Но в мрака и празнотата на душата й има само множество черни огледала, които си препращат изкривен образ и увеличават неудовлетвореността й. Тя наистина се измъчва, но скоро става явно, че горката Урсула не е точно невинната, онеправдана жертва, за която се представя.
Междувременно някъде там, по улиците на Монтевидео, животът кипи, весели хора вървят по крайбрежната улица, бездомници нощуват по тротоарите, любовници замислят своето бягство… но за Урсула това е толкова далечно, колкото и ако бяха на друга планета, а не пред очите й. Затова едно телефонно обаждане с искане за откуп я шокира, но и събужда интереса й. Най-после черупката, в която се е зазидала, се разпуква, за да допусне шум и движение отвън.
Психологическият роман придобива очертанията на криминале с отвличане, измама, изневери, кражби и серийни убийства. И все пак цялата шумотевица с престъпленията е просто фон; редуване на обстоятелства, които стават повод да се изяви още по-ярко характерът на Урсула. Дори в наистина непредсказуемия финал се намира единственото съмнително нещо – едно невероятно обстоятелство, на което читателят трудно може да повярва. Все пак става за град с население 1,3 милиона, и срещата на финала на точно тези лица не е убедителна (нищо няма да издадем, макар че и да издадем, силата на книгата е в друго, не в сюжета.)
"Да си дебела не означава само да си дебела, да имаш наднормено тегло и да се уморяваш по стълбите, не е липсващата талия и двойната брадичка, не е дори заплаха за здравето, става дума за неспирно унижение, потиснат гняв и чувството, че няма милост, а още по-малко справедливост за различния."
В "Погрешната жена" чертите на героинята са преувеличени до крайност. Тя буди съчувствие и тъга, които постепенно се превръщат в страх. Но в същината си проблемите, които се интерпретират, са важни за всяко общество, както в Уругвай, така и в България, и навсякъде – за психичното здраве, самотата, за толерантността и близостта.
