Докато в България се обсъждаше уволнението му и артистите от Народния театър комсомолски излязоха с обща снимка и декларация в негова защита, директорът Васил Василев бе в Северна Македония, където в навечерието на празниците постави "Носорози" от румънския абсурдист Йожен Йонеско. Пиесата се играе на сцената на Албанския театър в столицата Скопие. Целият постановъчен екип е български: освен режисьора Василев, това са хореографът Росен Михайлов, сценографката Мария Кунчева, а музиката е на Милен Апостолов.
"В европейската преса тази драма често е интерпретирана като отговор и критика към внезапния възход на фашизма и нацизма в събитията, предшестващи Втората световна война, и изследва темите за конформизма, културата, фашизма, отговорността, логиката, масовите движения, манталитета на тълпата, философията и морала.
Режисьорът (гост от България) Васил Василев обаче успява майсторски да предложи нов сценичен прочит на тази драма, поставяйки я и в съвременен контекст. Пиесата сякаш ни приканва да не ставаме част от стадото, да не се подчиняваме на мнението на мнозинството от прост страх да не бъдем съдени, и да не започваме да затваряме очи, за да защитим кариерата си", пише местният театрален критик Емин Аземи.
"Актьорският състав, ангажиран в този проект, заедно със сценографията и музиката, създадоха една блестяща сценична "симфония", в която ясно се откроява пластичността на изграждането и преобразяването на персонажите, както и анатомията на една подвижна визуалност в рамките на напреднала режисьорска концепция", заключава македонският театровед.
Йожен Йонеско постига своята художествена слава в Париж, когато през 1959 г. написва тази пиеса в духа на "театъра на абсурда". Чрез хумора и подигравката с банални ситуации драмите на Йонеско всъщност внушават дълбоко усещане за самота и незначителност на човешкото съществуване. Произведението "Носорози" е написано в следвоенния период, когато ужасите и травмите от Втората световна война все още силно присъстват в съзнанието на европейците. Пиесата отправя критика към манталитета на буржоазията, който способства за възхода на тоталитарните режими. Жителите на малък провинциален френски град се превръщат в носорози, а единственият, който не се подчинява на тази масова метаморфоза, е централният персонаж Беранже (в ролята – Шкельким Ислами). Той е обикновена, тревожна личност, която първоначално е критикувана заради пиенето, закъсненията и безгрижния си начин на живот, а по-късно – заради нарастващата си параноя и обсебеност от носорозите.
"Носорози" е вторият международен проект на Васил Василев за последните две години. През 2024 г. в рамките на "Световен театър в София" на сцената на Народния театър "Иван Вазов" беше показана неговата версия на “Дон Жуан” по Молиер с актьорите от Националния театър в Ниш, Сърбия.
