"Дебютант", Сергей Лебедев

превод Денис Коробко, издателство "Кръг"

На преден план тече криминална интрига – двама действащи офицери от руското разузнаване са изпратени да убият предател. Ловът… операцията е отлагана с години и сега, планирана внимателно и провеждана по всички правила, се изпълнява стъпка по стъпка. В тези няколко дни, докато примката се затяга, хищникът и жертвата са с изострени сетива. Житейските им пътища са били различни, но философията – твърде сходна, начинът на мислене – познат, и никой никого не може да изненада. "Старият добър лов на хора."

Под тази повествователна линия зейва огромна, кървава предистория, още по-потресаваща, защото е част от държавната политика; част от военната машина, която не спира да работи дори във времена, които наивно наричаме "мирни", само сменя посоката и технологиите си. Огромният държавен апарат превръща доносничеството и следенето в обичайна, рутинна практика, изтрива морала от личните отношения, от служенето, от научните изследвания.

Набелязаната цел за убиване – Калитин, е израснал в Съветск-22, или просто в Града – един от безбройните затворени съветски градове, които не са отбелязани на картата. По-късно най-щастливият период от живота му е на Острова – място с още по-висок режим на секретност, с безброй нива на допуск, като матрьошка, в сърцевината на която се провеждат научни изследвания за създаването на нови химически оръжия. Науката там надминава по ресурси и свирепа изобретателност дори експериментите с хора, правени в концлагерите. Хиляди животни – от мишки до примати, и хиляди хора служат за опити, в преследване на съвършената формула, на абсолютния химикал-убиец – агресивен, с мигновено действие, без да оставя следа. Впрочем хората, използвани за опити, не са личности, а "манекени" – осъдени затворници, безименни, без лице.

Подобен опит има и преследвачът Шершньов, ветеран от Кавказ, "човек на войната, един от черноработниците на ада". В безчет операции, с неограничени права върху съдбата и живота на "заподозрените", той извършва разпити, мъчения и екзекуции, и картината на безпомощните, голи хора с противогази на главите, без лица, е нещо, което читателят трудно би могъл да забрави някога.

Изобщо, преживяването да четеш тази книга е нараняващо. Като дете, което нарочно отива да види нещо забранено и после не може да забрави гледката. Сергей Лебедев разкрива тайни, които са били недостъпни, и разкриването им би било невъзможно само няколко години по-рано.

В послеслова специално за българското издание, Лебедев споделя по повод на "Бесове" на Достоевски, но и на собствените си книги: „Усещах, че такъв роман не се пише просто защото имаш желание да го напишеш, изхождайки от съображения за социален дълг и писателска мисия. Трябвало е да има някакъв сигнал; някакво, може би подмолно, послание, сочещо, че именно това е твоята история, твоят сюжет, безусловното "горещо". В случая ролята на такъв спусък изиграват убийствата на Скрипал и Навални.

Преди финала се появява и трети герой и появата му създава дори леко неудоволствие в първия момент, защото се намесва в равновесната, бинарна опозиция преследвач – жертва. Свещеникът Травничек, оцелял след отравяне с Новичок и белязан завинаги от него, е мирната, трайна, несломима опозиция на злото – не като победител, но като нетрепващ свидетел.

Прочитайки "Дебютант", научаваме повече за това зло, нарочно отглеждано, без да се пестят сили и средства, което вече е наяве и се разраства благодарение на това, че винаги досега е оставало безнаказано.

----

Руският писател ще гостува в София на 22 и 23 февруари 2023 г., за да представи българските издания на своите романи "Дебютант" и "Предел на забравата". Предвидени са пресконференция за медиите във Vivacom Art Hall, среща с читателите в книжарница "Гринуич" - от 18 часа на 22 февруари, и среща със студенти във Факултета по журналистика и масова комуникация на 23-и от 16 часа.