Медия без
политическа реклама

Да можеше и учебниците да бъдат такива!

Необикновена енциклопедия ни предизвиква на погледнем света по нов начин

25 Февр. 2024МАРИЯ ДОНЕВА

А като Антарктида. Поглед от другата страна“, Давид Бьом

превод Росина Кокудева, издателство „Timelines“

„Ако искаш да направиш откритие, трябва да умееш да виждаш и да си добър наблюдател. Съществуват различни гледни точки към света и тук ще споменем три от тях. Първата се състои в способността да се удивяваме, втората – да поставяме нещата в контекст и да ги сравняваме с това, което вече знаем. Третата понякога се пренебрегва, но тя разкрива способността да останеш себе си и да не се влияеш от обстоятелствата. В зависимост от ситуацията понякога е подходящият момент за едното или другото, а често и за комбинация от тях. Но най-важното е, че ние сами избираме как да гледаме на нещата около себе си.“

И ето ни днес с чудесно откритие, за което да съобщим на четящия свят: енциклопедичното издание „А като Антарктида“. Рискът да го пропусне човек се крие в самия човек. Той би могъл да каже „Да бе, да, поредната детска енциклопедия“. Или пък: „Каквото има за знаене, аз го знам вече, пингвини и сняг и нищо“. Или пък: „Е, и?“

А особеното в тази книга е не само в модерното й оформление, включващо карти, колажи, диаграми, снимки, страници от комикс, плюшени модели на пингвини, микроскопски образи и снимки от космоса. Не е само в изключителния подбор на факти и остроумното им, ползваемо и адекватно подреждане и групиране.

Авторът подлага на съмнение ленивия ни, самодоволен подход към усвояването на нови знания, а също и най-общо към възприятието ни за света. Още първата тема е „Какво всъщност значи нещо да е долу?“. Спрямо какво? Може ли едно кълбо да има край? Как би изглеждала картата на света, ако Антарктида е поставена в центъра й? Този подход маха от погледа на читателя пелената на общоприетите, взети наготово и прегърнати на доверие твърдения. Мнения и твърдения, които умът ни всъщност не е смлял, а просто е натрупал в депа и нито прилага складираната информация, нито му остава място за внасяне на нова.

Дори човек, който от дълги години има специален интерес към ледения континент, научава нови неща от “А като Антарктида“, и най-вече – разбира нови неща за онова, което си знае или е възприемал като очевидно и самопонятно. Например – пингвините не са в черно и бяло случайно, за по-симпатично или за да се чувстват елегантни. Тази окраска е за целите на мимикрията. На сушата те нямат врагове. Опасностите ги дебнат във водата, но благодарение на оцветяването си в нея те са невидими. Погледнати от брега, черният им цвят се слива с морето. Погледнати от дълбокото нагоре, белият цвят на коремчетата им се слива с цвета на небето. Хитро, нали?

Научаваме, че планетата ни има не един и не два, а цели четири Южни полюса. Проследяваме историята на овладяването на континента, доколкото „овладяването“ е възможно. Много силни и вълнуващи са разказите за първопроходците. Информираме се за настоящото състояние, вида и броя на съвременните изследователски бази и с какво се занимават хората в тях (знаехте ли, че една от най-важните професии там е пожарникар?). Дават се сведения за Антарктическия протокол. Страховити факти за замърсяването с пластмаси. Но има и занимателни, развиващи въображението страници за светлината и цветовете, за снежната слепота, за звуците и защо при различна температура снегът звучи различно. Има и страници от дневника на две деца, пътували до там с баща си, който е автор на настоящата книга.

Има предложени множество нестандартни гледни точки. И най-вече, тази енциклопедия развива въображението и методите на наблюдение, осмисляне и подреждане на фактите. Побутва съзнанието да се раздвижи, да се изненада, да постави новите данни в контекста на досега известното, да се възхити и да се развълнува.

Тази книга дава планина от знания за Антарктида, но всъщност те са пример за това, как да откриваме нови континенти с помощта на чудесния инструмент, който всеки от нас има в черепната си кутия.

Ключови думи:

книги, Мария Донева