България тази година участва на Венецианското биенале за изкуство в създаването на мащабна културна програма с още 98 държави и над 30 съпътстващи изложби на избрани артисти от съвременната арт сцена, които могат да бъдат видени из цяла Венеция до края на ноември. Както и „Сега“ писа, българският павилион, разположен в историческата зала “Тициан”, ще представи проекта “Федерация на минорните практики” на кураторката Мартина Йорданова, избран в конкурс сред общо 23 кураторски проекта.
Концепцията на изложбата е реплика към голямата тема на предстоящото издание на най-стария и най-престижен форум за съвременно изкуство в света: “В минорни тоналности”. В този контекст българската експозиция повдига социални и екологични въпроси чрез четири филма на художничките в проекта – Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, с които посетители могат да взаимодействат чрез видеоигра, разработена от авторките съвместно с лаборатория „Виртуална и разширена реалност“ към Sofia Tech Labs.
Филмът UWU Channel Radiance на Гери Георгиева представя темите за дигитален мит и пророчество, за да постави под въпрос режимите на идентичност, удоволствие и медиатизирана истина, които формират съвременните общества и системи. Spray and Pray на Венета Андрова изследва все по-наболятата тема за инфраструктурите на дезинформацията чрез т. нар. уебсайтове “гъби” и алгоритмични системи, които все по-често определят общественото мнение. “Географията е съдба” ни отвежда в родния Казанлък на Райна Тенева и проследява преплитането на труд, грижа и насилие в Розовата долина, където розоберът съжителства с производството на оръжие. Филмът на Мария Налбантова ни пренася в Драгоманското блато, за да разгледа темата за екологичната грижа чрез нейното съчетание с художествено изследване, нужда от поддържане на средата, и формиране на колективен глас чрез споделени разкази.
Самият павилион кани зрителя в интерактивна среда, в която той може да тълкува и управлява тези разкази чрез видеоиграта KAZANA , създадена в колаборативна среда през последните няколко месеца специално за проекта. Бидейки централна част на павилиона, тя функционира като вход към филмовите разкази на четирите авторки и навигира изживяването на посетителя чрез система от въпроси, избори и реакции. Така действията на участника постепенно изграждат развитието на игровата среда, включвайки се във формирането и разбирането на посланието на изложбата.
Българският павилион е разположен в исторически комплекс, основан през XV век от Йезуитския орден като място за грижа за болни. През годините той се развива в манастирски комплекс, сиропиталище, религиозен институт и професионално училище с работилници по занаяти, място за образование и социална подкрепа. От началото на XXI век комплексът е реставриран и преустроен в културен център, включващ конгресен център и изложбени пространства. За целите на представянето на изложбата е създаден специален дизайн – дело на експозиционната дизайнерка Катерина Габро, който трансформира физическото пространство на павилиона в цялостно преживяване за посетителя, пресъздавайки кураторската идея за въображаема изследователска лаборатория, в която бъдещето се формира с активното участие на зрителя.
Българският павилион се организира от Националната галерия със съдействието на Министерството на културата.
Без отличия за Русия и Израел
Журито на Венецианското биенале за изкуство обяви, че няма да разглежда артисти от държави, чиито лидери са обвинени от Международния наказателен съд, очевиден намек за Русия и Израел, съобщи Ройтерс. Това означава, че те ще бъдат изключени от наградите на форума. Петимата членове на журито, които ще изберат носителите на наградите „Златен лъв“ и „Сребърен лъв“ измежду 110-те участници, заявиха, че се чувстват задължени да се ангажират „в защита на правата на човека“ като част от ролята си на събитието, което се открива на 9 май. „Това жури ще се въздържи от разглеждане на онези държави, чиито лидери понастоящем са обвинени в престъпления срещу човечеството от Международния наказателен съд“, се казва в изявлението им, без да се посочват изрично Русия и Израел.
Международният наказателен съд е издал заповеди за арест на действащи лидери, включително руския президент Владимир Путин, за предполагаеми военни престъпления, извършени срещу деца в Украйна, и на израелския премиер Бенямин Нетаняху за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Газа.
Организаторите на Венецианското биенале бяха критикувани за това, че позволиха на Русия да отвори отново павилиона си на събитието. След нахлуването в Украйна през 2022 г. руски художници и културни институции бяха изключени от големи европейски събития. В четвъртък Европейската комисия заяви, че е изпратила писмо до Биеналето, с което го информира за намерението си да прекрати или спре грант от 2 милиона евро, задето е позволило на Москва да се присъедини отново. Говорителят на ЕК оповести, че Биеналето има 30 дни, за да отговори на писмото на ЕС.
