Медия без
политическа реклама

Археолози откриха гробове на 8000 г. под бъдещ блок в Слатина

От неолитното селище в София е била разнесена цивилизацията в Европа, твърди чл.-кор. на БАН Васил Николов

29 Юли 2020
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Останки от най-древните обитатели на София бяха открити в неолитно селище Слатина. Екипът от археолози, ръководен от чл.-кор. Васил Николов, е открил в района на столичната ул. "Владово" четири гроба на 8000 години, съобщиха от пресцентъра на БАН. Заедно с намерените през миналата година два, те са най-ранните подобни находки на територията на София и Софийското поле.

Откритието е направено при спасителни разкопки заради предстоящо жилищно строителство в столичния квартал. Намереното е част от голям обреден комплекс, датиращ от шестото хилядолетие преди Христа. Според чл.-кор Васил Николов, става дума за място, където живите са се срещали с душите на предците си. Намерените два черепа в обредните ями подсказват, че става дума за много сложна обредност. На територията на богинята майка – земеделска земя – това общуване между живите и предците е много характерно, но за пръв път е открито толкова близо до селище.

Разкопки в района се провеждат от повече от 30 години. Намерените досега предмети показват, че селището Слатина е било обитавано от земеделци и скотовъдци. Самото селище е съществувало в продължение на 500 години, от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа. То е било едно от най-големите в Европа и е разпределяло културните влияния по основните пътни артерии на Балканите – през Струма, Искърския пролом и по река Нишава. Предполага се, че през неолитното селище в Слатина е била разнесена цивилизацията в Европа, заяви на пресконференция чл.-кор. Васил Николов, който го определи като "културно явление".

При сегашните разкопки изследователите от Националния археологически институт попаднали на двоен гроб - в него са почивали вероятно мъж и дете. Другите останки са на жена, положена по корем, и на мъж, който е погребан в особена поза - едната му ръка е останала под скелета. Предстои антрополозите от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН да продължат изследванията в лабораторни условия. ДНК анализ може да покаже дали е имало родствена връзка между откритите тела.

Вероятно е имало и къщи, които за съжаление са разрушени, предполагат археолозите. По време на разкопките бяха намерени редица предмети като керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и др.

Още по темата