Малко са параметрите, по които една държава с малко над половин милион души население, каквато е Черна гора, може да се сравнява с много по-големи от нея. През последните няколко месеца обаче тя чупи тъжни рекорди на локално и световно ниво - по големия брой заразени с коронавирус.

Корона за всички

В средата на миналата година правителството обяви, че епидемията е приключила, защото за месец не бил регистриран нито един новозаразен, и започна кампания за привличане на туристи под лозунга „Дестинация без корона “. Преди още целта да бъде постигната, случаите се увеличиха и социалните мрежи перефразираха кампанията на „Дестинация с корона за всички“. В края на 2020 г. и началото на 2021 г. броят на активните случаи превиши 10 000, а в началото на март тази цифра варираше между осем и девет хиляди. Така Черна гора си извоюва скандалното второ място в света по брой на заразени пациенти на милион жители. Ако се вземе предвид и броят на хоспитализираните на 100 000 души, картината е далеч от розова - в Черна гора това число е 72, а в Македония например - 32. Бройката на починалите от началото на епидемията е над хиляда, като само през февруари те са повече от 150 души.

Въпреки че не е необходимо да сте епидемиолог, за да разберете, че тази борба наистина е на живот и смърт, вниманието на цялото общество повече от половин година е изцяло фокусирано върху политическите игри. В края на август, за първи път от 30 години насам, на изборите правителството на Демократичната партия на социалистите и коалиционните партньори беше победено. Това доведе до месеци преговори, отлагания (бюджетът за 2021 г. не беше приет до началото на март) и до по същество извънредно положение. 

Медицината в ерата на политиката

Когато стана очевидно, че въведените, премахнатите, коригираните мерки за потискане на коронавируса не дават очакваните резултати, а сме на прага на поредния летен туристически сезон, фокусът на обществения интерес се прехвърли върху снабдяването с ваксини. Туризмът представлява почти 1/4 от БВП на страната и миналогодишните приходи са 90% по-ниски. Тогава за всички стана ясно, че без спешна имунизация на населението няма как да заживеем нормално.

Ваксинацията започна през февруари с медицинския персонал и продължи през март с първата приоритетна категория - населението на възраст над 80 години. Началото на мандата на новия здравен министър Йелена Боровинич Бойович беше белязано с упоритото търсене на виновници за факта, че имунизацията все още не е започнала. Тя прехвърли отговорността за бавното темпо на предшественика си Кенан Храпович, който даже не отговарял на имейлите за първоначалните заявки за ваксини. Заради тази небрежност Храпович се разследва от специализираната прокуратура.

Ваксинацията започна, благодарение на даренията от 2030 дози от Сърбия и Китай. Бяха доставени и пет хиляди от 50 000 ваксини Sputnik V, договорени с Русия. Според съобщенията на министъра на здравеопазването се очакват над половин милион ваксини - около 200 хиляди китайски Sinofarm, още толкова Sputnik V, а има и предварителни споразумения за 150 хиляди дози на Pfizer. В рамките на инициативата COVAX се очакват над 80 хиляди дози AstraZenekа на няколко етапа. Водят се преговори и с производителите "Джонсън" и "Модерна", но те също са „в затруднение“, т.е. едва ли може да се очакват доставки през тази година.

Планове за имунизация

Здравето няма цена, но ваксините имат. Засега няма информация колко точно струват те. Бюджетът още не е приет, така че не се знае колко и как ще бъдат платени. Вероятно по-показателен от това е фактът, че интересът на обществеността и медиите към тази информация напълно липсва.

Ваксинацията е доброволна. За да се организира по-добре целият процес, беше стартиран сайт, където гражданите могат да изразят интереса си за имунизация. Към началото на март са се регистрирали около 30 хиляди граждани. Но ваксини няма, така че дори и желаещите не знаят кога и къде ще могат да се ваксинират. 

Документът "Национална стратегия за въвеждане, разпространение и прилагане на ваксини срещу COVID-19" определи приоритетните категории за ваксиниране - медицински работници; около 20 хиляди над 80 години; 15 хиляди от групата от 75 до 79 години; 24 хиляди жители на възраст от 70 до 75 години, а в петата група има почти 50 хиляди граждани на възраст от 65 до 69 години. Когато започне масовата имунизация на населението, тя ще обхване и чужденците с постоянно пребиваване в Черна гора. В нито една категория обаче не влизат моряците, за които ваксинацията ще бъде предпоставка за качване на борда. Съюзът на моряците на Черна гора призова компетентните институции да разгледат приоритетни групи за имунизация, но споразумение не беше постигнато.

Проучвания от края на 2020 г. показват, че близо 40% от гражданите искат да се ваксинират. В началото на март този брой достигна 50%. Тревожен е фактът, че в Подгорица, където се намират Клиничният център, Здравният център и многобройните частни амбулаторни клиники, по-малко от 400 здравни работници са кандидатствали за ваксинация.

Тази песимистична тенденция не се проявява за първи път. Държавата почти постоянно е под заплаха от епидемия заради слабия родителски интерес към ваксинацията на децата срещу дребна шарка, заушки и рубеола. Преди няколко години стартира кампания за преобръщане на тази тенденция, но без особен успех. Заложените в закона наказанията също не проработиха. Само през 2019 г. са глобени почти три пъти повече родители, отколкото от 2013 до 2017 г. Общо 140 родители са платили приблизително 15 хиляди евро глоби. Почти 90% от децата, родени в Подгорица през 2014 г., са били ваксинирани против дребна шарка, докато през 2019 г. този процент спада до малко над 10%.  Небоиша Кавърич, педиатър и дългогодишен директор на здравния център в столицата, където живее почти 1/3 от черногорското население, предупреждава, че фактът, че нямаме епидемия от дребна шарка, е случайност и че от катастрофа ни предпазва само придобитият по-рано колективен имунитет. „Достатъчно е да дойде само едно дете във фазата, която е заразна – четири дни преди проявлението на дребната шарка и четири дни след оздравяването – за да пренесе зараза и ще се окажем в епидемия“, предупреждава Кавърич.

Прекрояване на мерките

Д-р Кавърич загуби работата си в здравния център след повече от 30 години трудов стаж. Освен лекар, той е и член на доскоро управляващата ДПС. Той е просто още един от директорите на здравни центрове, болници и клиники, които бяха уволнени след изборите. При различна ситуация уволненията на лекарите вероятно нямаше да предизвикат толкова голяма загриженост сред гражданите. Правителството, избрано в началото на декември, обеща, че повече няма да прави политика от мерките за овладяване на пандемията и "ще се допитва до специалистите". Обществеността очевидно погрешно е схванала, че това означава медицински, а не икономически и финансови специалисти. До средата на март на два пъти беше казано, че лекарите предлагали пълна карантина. И двата пъти правителството реши да въведе някакви ограничителни мерки, но не и локдаун, тъй като това би означавало пълен срив на икономиката. След множеството промени на мерките никой не е наясно какво, кога и къде е разрешено. А препоръките и забраните, предназначени за опазване на здравето, отново станаха обект на подигравки, особено в социалните мрежи.

Премиерът Здравко Кривокапич, който бе избран на тази позиция като непартиен кандидат и като близък на църквата, на няколко пъти бе заснет как нарушава мерките за безопасност и не носи маска по време на църковните служби. Във видеопосланието той се извини на гражданите и няколко дни по-късно отново направи същото на погребението на епископ Атанасий в Требине. Това постави доверието към правителството под въпрос. Ако Кривокапич загуби здравната битка, едва ли ще успее да проведе реформите, които обещава.

Тепърва ще откриваме какво се случва зад кулисите. Хитът на Лепа Брена, с малки модификации, е най-подходящата илюстрация за ситуацията – „Дай, Боже, здраве и ум“! Защото изглежда, че сме се отказали „от някоя и друга пара̀, и от младостта”.