Кога полицай може да иска документи за самоличност и да задържа - например за неподчинение? 

К.З., София

-----------------

В устройствения закон на вътрешното министерство има точно определени случаи, в които полицейските органи могат да задържат едно лице. Първото сред тях е, ако за дадено лице има данни, че е извършило престъпление. Данни по смисъла на закона могат да бъдат - посочване от свидетели, от очевидци, от жертва. Такива има налице и ако има примерно неподчинение за проверка и преследване. Може да е информация, подадена от други полицаи, или пък такава, подадена от прокуратурата за образувано срещу лицето дело и т.н.

Не може обаче полицай да реши, че само защото не му харесва поведението на даден човек, да смята, че той е извършил престъпление и да го задържи. Втората хипотеза, при която се дава право за арест, е когато дадено лице "след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Тук важното е да има предупреждение, както и полицаят да е сигурен, че после ще може да докаже, че съответното лице съзнателно му е пречело да си изпълни задължението. Полицията има право да задържи и човек, който "показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност".

Правото за полицейски арест е дадено и когато е невъзможно да се установи самоличността на едно лице. Другите случаи са свързани, ако лицето е обявено за издирване. Посочено е, че арест може да има "в други случаи, определени със закон". Такъв пример е т. нар. закон за спортното хулиганство. Вън от всички тези случаи обаче полицията няма право да задържи когото и да е. 

Освен това трябва да се знае, че всяко задържано от полицията лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. В този случай съдът се произнася по жалбата незабавно. Необходимо е да се отбележи и че от момента на задържането си лицето има право на защитник. Понякога това се тълкува много превратно, а законът е изричен в това отношение. Задържаното лице има право не само на защитник. Законът казва, че полицията е длъжна незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. Срокът на задържането може да е най-много 24 часа, като, ако лицето се отвежда примерно в арест, полицейският орган трябва да издаде задължително писмена заповед.

Законът е изричен и в още една посока - "полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало".

Що се отнася до проверките на документите за самоличност, то и тук има сравнително строги правила. Сравнително, защото в тях има една разтеглива разпоредба, която дава възможност на полицаите да проверяват в общи линии винаги и всички. Става дума за чл.70, ал.1, в който се определя кога полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице. Така документи могат да се искат само от лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления, на контролен пункт, по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие.

Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, разпорежда законът.