Автопроизводителите в Европа, които все още се борят със слабото търсене на електромобили и нарастващата конкуренция от Китай, са изправени пред нов проблем - стоманата, влагана в производството. Тя вече трябва да е "зелена", която е много по-скъпа, а на това отгоре я няма.
През декември 2025 г. Евросъюзът омекоти радикалните регулации, според които от 2035 г. вредните емисии на CO2 трябваше да бъдат ликвидирани на 100%, което на практика означаваше забрана за автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ). След изменението вече се допуска намаление на CO2 не със 100, а с 90%, като останалите 10% трябва да се компенсират чрез използването на алтернативни горива и т.нар. "зелена стомана", т.е. произведена с помощта на зелен водород.
Проблемът е, че днес такава стомана изобщо не съществува, защото технологията за производство на екологичен (зелен) водород (той се добива само чрез възобновяеми енергийни източници) е скъпа, поради което той не е широко достъпен. Според настоящите оценки, когато зелената стомана бъде налична на пазара, тя ще бъде с около 30% по-скъпа. Освен това не е известно дали до 2035 г. такава стомана изобщо ще бъде налична в количество, което да покрие търсенето. Глобалните планове предполагат, че до 2050 г. годишният производствен капацитет на зелена стомана ще достигне 28 млн. тона, но днес едва 1/3 от този планиран капацитет е в процес на изграждане.
Какво е зелена стомана?
За да стане още по-зле, все още няма дори ясна дефиниция какво официално може да се нарече зелена стомана. Затова различните производители използват различни индикатори за своята стомана, която произвеждат не със зелен водород, но все пак с по-ниски вредни емисии.
В този случай се използват т.нар. „дъгови пещи’’, които могат да топят стомана от скрап и имат много по-ниски емисии от пещите на въглища. Проблемът е, че наличностите на висококачествени скрап са ограничени. Но трябва да се има предвид, че всяка смяна на пещ, било то с дъгова или на водород, е огромна инвестиция – на макро ниво това означава милиарди евро, които металургичната индустрия ще трябва да похарчи.
Едно е сигурно - колите ще са по-скъпи
В резултат на всичко това автопроизводителите трябва да се насочат към технологии, които все още не съществуват. Volvo, например, планираше да използва зелена стомана, произведена от SSAB, още през 2027 г. Но вече е известно, че дотогава производството с водород няма да започне, затова ще се използва стомана от скрап.
Ситуацията си остава заплетена и независимо какво решение на възникналите проблеми се намери, то ще доведе до повишение в цената на стоманата. А, както е известно, в крайна сметка потребителят така или иначе ще плати за всичко.
