Въпреки краткия мандат на служебното правителство здравният министър Стойчо Кацаров разпореди тежка задача - в срок до 30 дни Националният център по обществено здраве и анализи да извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване на населението по време на пандемията. Проверката трябва да обхване периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г.

Центърът следва да определи преките и косвени причини за големия брой починали хора, както и да оцени въздействието на разпространението на  COVID-19 върху регистрираната смъртност. В изпълнение на заповедта Националният център ще анализира общия брой смъртни случаи и разпределението им по възрастови групи и по седмици за посочения период; общия брой смъртни случаи по причина COVID-19 и разпределението им по възрастови групи и по седмици. НЦОЗА трябва да посочи съответните показатели за смъртност на 100 хил. души население по възрастови групи, по седмици и по области.

На Националния център се възлага още да анализира дейността на центровете за спешната медицинска помощ, на първичната извънболнична помощ, на специализираната извънболнична помощ, на лабораториите, на болничната медицинска помощ. Освен това трябва да представи хронологично и да анализира действията на правителството и на Националния оперативен щаб по време на епидемията от гледна точка на опазване на здравето на гражданите, както и да представи анализ за посочения период на конкретните действия, свързани с COVID-19 на министрите на здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов, дм. и Кирил Ананиев, регионалните здравни инспекции, Националния център по заразни и паразитни болести, НЗОК и други органи и организации, имащи отношение и участие в противодействието на епидемията.

Не на последно място, центърът трябва да проследи и оцени ефекта от прилагането на отделните противоепидемични мерки, осигуряването на ваксини и организацията на ваксинационния процес.

В обхвата от дейности на този център влизат именно такъв тип анализи и обработка на статистика, но възложената проверка вероятно е твърде амбициозна задача за 30 дни. Подобни анализи вече започнаха да се появяват в другите страни, докато у нас всичко е сблъсък на лекарски лобита и хвалби, които често не стъпват на никаква обективна информация. Във Великобритания например периодично излизат изследвания и оценки колко хора са били заразени с COVID-19 в болнична среда, по целия свят бяха анализирани резултатите от различни мерки. У нас за такъв анализ за пръв път става дума.

България имаше много слаби моменти в пандемията - правителството допусна дефицит на предпазни средства в началото, държеше всичко да е отворено дори когато бе ясно, че не можем да си го позволим, допусна хора да умират пред болниците, без да дочакат лекарска помощ. В различни периоди се стигна и до дефицит на търсени лекарства. Двата най-големи провала обаче са високата смъртност от COVID-19 и безнадеждното изоставане във ваксинацията.

Почти през цялата пандемия България заемаше едно от първите три места по смъртност в ЕС. Дори сега, когато случаите ни са в пъти по-малко от редица страни, смъртността ни остава висока и сме на трето място в ЕС след Хърватия и Унгария. Здравните власти така и не признаха грешки в това отношение, отдавайки проблема на факта, че българите и без пандемия са сред най-болните в световен мащаб.

Във ваксинацията липсата на каквото и да е усилие да се насърчи и организира по-масова кампания дава необратими резултати - от самото начало правителството на Бойко Борисов предпочете да остави всичко на гражданите и опашките, докато другите държави превърнаха стадиони и арени във ваксинационни центрове. България не ваксинира възрастното си население, поради което смъртността ни остава висока. Държави, които подредиха правилно приоритетите си, сега имат повече случаи от нас, но не дават жертви - в Дания например случаите са 247.73 на 100 000, но смъртността е 0.2 на 100 000. У нас случаите са 92.70, но жертвите - 8.1 на 100 000.