Конгресменът от Тексас Ал Грийн поиска импийчмънт за президента Доналд Тръмп заради „злоупотреба с власт“ по време на ударите по Иран без разрешение на Конгреса.

Импийчмънт обаче няма да има. Часове по-късно Камарата на представителите на САЩ не подкрепи предложението на Грийн - 344 (всички републиканци и 128 демократи) конгресмени гласуваха против инициативата, а само 79 демократи подкрепиха решението.

Спорът е дали Тръмп е нарушил Закона за военните правомощия като е наредил атаката без разрешение на Конгреса. Спорът не е нов, тъй като Тръмп не е първия президент, който пуска ракети в чужбина без да се съобразява със законодателната власт. 

Приета след американското участие във Виетнам, Резолюцията за военните правомощия предписва как президентът трябва да работи със законодателите за разполагане на войски, ако Конгресът все още не е обявил война. Резолюцията призовава президента „във всеки възможен случай“ да „се консултира с Конгреса“. Обичайната практика на президентите през последните няколко десетилетия е била минимално - почти никога, да се консултират с Конгреса. 

Интересно е, че Доналд Тръмп получи втора номинация за Нобеловата награда за мир - същото за ракетите по Иран. В същото време загуби друга номинация.

Дни след като Пакистан предложи Тръмп за наградата - заради мира между Пакистан и Индия, членът на Камарата на представителите Ърл „Бъди“ Картър изпрати писмо до Нобеловия комитет с официална молба да номинира президента Тръмп за Нобеловата награда за мир - за усилията му за уреждане на ирано-израелския конфликт. Абсолютно по същото време Олександър Мережко, ръководител на парламентарната комисия по външните работи на Украйна, заяви пред Newsweek, че е „загубил всякаква вяра и убеденост“ в Тръмп и способността му да осигури прекратяване на огъня между Русия и Украйна. Мережко каза, че Тръмп "почти не е реагирал" на мащабните удари по украинската столица и затова оттегля кандидатурата на Тръмп за Нобел.  Мережко номинира Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир през ноември 2024 г