Северна Корея изнася евтини работници, трудещи се при робски условия, в над 40 страни по света. Това показва новият доклад на международната фондация за правата на човека Global Rights Compliance, разкриващ и свидетелства от първа ръка.
Оказва се, че КНДР поддържа държавна програма за разпращане на 100 000 работници в чужбина. Най-често съвременни роби се изпращат в Русия. Публикувани са свидетелства на 21 севернокорейци, работещи в момента на строителни обекти в три руски града. От разказите им е установено, че са налице всички 11 предупредителни знака на Международната организация на труда за принудителна работа, като разкриват потискащ модел на контрол, злоупотреба и принуда.
Докладът установява, че севернокорейските работници в Русия са принудени да изпълняват задължителна месечна парична квота към КНДР, наречена Gukga gyehoekbun, „без значение живи или мъртви“, както казва един от свидетелите. Повечето от говорилите пред Global Rights Compliance съобщават, че не им е била дадена никаква информация за тази квотна система преди заминаването им за Русия.
Квотата означава, че работникът трябва да носи на Северна Корея с труда си определена сума месечно. Квотата се е увеличила от [равностойността на] $600 до $700 на месец, като някои вече съобщават, че им удържат по $850. При това всяко неизпълнение докрай на квотата се пренася към следващите периоди, като така обвързва работниците в цикъл на дългово робство. Записани са случаи, при които някои севернокорейци са задлъжнели за година напред.
За да изпълнят нарастващата квота, работниците трябва постоянно да работят до 16 часа на ден - от рано сутринта до полунощ. Почивните дни на практика не съществуват, работи се всеки ден от месеца, а някои - по 364 дни в годината, за около 1000 рубли ($10) на месец, които остават в най-добрия случай след удържане на квотата.
Доказателствата сочат, че работата не се прекратява дори и при екстремни метеорологични условия, особено през зимата. Нараняванията и заболяванията също се игнорират, като не се третират като медицински проблеми, а като проблеми, възпрепятстващи работата. "Водим живот, по-лош и от този на добитъка", споделя един от севернокорейците.
Не е законно да се полага труд на странични обекти, но работниците са принудени да приемат такава работа, често в експлоататорски и опасни ситуации, само за да изпълнят квотата и да оцелеят през месеца.
Условията на живот същевременно са отвратителни. Севернокорейците обитават неотопляеми, пренаселени контейнери, бъкащи от хлебарки и дървеници, като същевременно са ограничени до едно или две къпания годишно. Установено е, че наетите директно от компаниите живеят в контейнерите на съответната строителна площадка, което прави почти невъзможно свободното им напускане.
Има и физическо насилие - работници са пребивани. Според доклада обаче комбинацията от жестоки условия на труд и прекомерно дълги работни часове е много по-ефективна, така че физическото насилие не е основният метод за контрол. Въпреки това има и методи за колективно наказание, които пък гарантират, че отделните работници се шпионират взаимно.
При пристигане на всички севернокорейци се изземат документите, като в най-добрия случай им се дават фотокопия, за да се легитимират при необходимост.
Докладът сочи, че работниците зад граница се избират не въз основа на способността им да се трудят, а спрямо вероятността за подчинение, като се дава приоритет на тези със съпрузи, деца или възрастни родители, които понасят последствията от неподчинението.
Процесът по изпращане в чужбина включва строга многоетапна процедура за проверка. На всеки етап кандидатите се оценяват внимателно по отношение на политическа лоялност, физическо здраве и социална надеждност. Контролът е на държавата и партията и всяка стъпка изисква официално разрешение и спазване на партийните директиви. По време на подбора политическият и семейният произход и партийната ангажираност на всеки кандидат се проверяват щателно. Всеки, заподозрян в идеологическо отклонение или счетен за недостатъчно лоялен, се дисквалифицира.
Окончателният преглед и одобрение се извършват от Централния комитет на Корейската работническа партия. Това е, за да се гарантира, че всяко лице, изпратено в чужбина, е годно да представлява севернокорейския режим и да изпълнява мисията за изпълнение на квотата и печелене на чуждестранна валута от името на държавата.
Събраните доказателства показват, че програмата е централен стълб на стратегията на КНДР, като задграничните ѝ работници генерират над $500 млн. годишно, работейки в множество сектори, включително шивачество, строителство, медицина, информационни технологии и хранителни услуги.
Над 100 000 севернокорейски граждани работят при подобни брутални условия в 40 други страни, сочи още докладът. Това се дължи на факта, че нуждата на КНДР от чуждестранна валута продължава да нараства на фона на санкциите, икономическата изолация и променящите се геополитически съюзи.
