Само девет от 27-те държави членки на ЕС спазиха срока за представяне на плановете си за развитие, което е условие за достъп до средствата от европейския възстановителен фонд: Германия, Франция, Португалия, Гърция и Словакия, последвани от Дания, Испания, Латвия и Люксембург, съобщи Дойче веле. Все пак определеният краен срок 30-и април е само ориентировъчен, поясниха от Европейската комисия. През следващите седмици вероятно ще бъдат представени и плановете на други държави.

През лятото на 2020-а година страните от ЕС договориха програма за финансиране в размер на 750 милиарда евро. Средствата са предвидени за преодоляване на последствията от пандемията и за важни бъдещи инвестиции. За целта Европейската комисия ще изтегли заеми, които трябва да бъдат възстановени с общи усилия до 2058-а година.

В своите национални планове държавите трябва подробно да представят начина, по който ще изразходват средствата от възстановителния фонд, по линия на който ще бъде разпределена огромната част от средствата - 672,5 милиарда евро. 312,5 милиарда евро от тази сума ще бъдат раздадени под формата на грантове и 360 милиона - като заеми. Останалото от 750-те милиарда ще бъде предоставено чрез програми в рамките на бюджета на ЕС.

Италия и Испания ще получат най-много

Правителствата на някои от държавите в Общността преговарят от седмици с ЕК по детайлите около плана. Италия и Испания ще получат най-сериозно финансиране, защото бяха засегнати най-тежко от икономическата криза, предизвикана от пандемията. Италия очаква да получи 191,5 милиарда евро, Испания - 140 милиарда.

Франция е заявила 40,9 милиарда, Гърция - 30,5 милиарда, Германия - 25,6 милиарда, Словакия - 6,6 милиарда. По думите на премиера в оставка Бойко Борисов, България ще може да разчита на почти 29 милиарда евро финансиране под формата на субсидии, преки плащания, грантове и кредити.

Германия ще инвестира в климата и дигитализацията

90 процента от 25,6-те милиарда евро, които Германия очаква да получи, ще бъдат инвестирани в иновации и защита на околната среда, включително изследвания на енергията на бъдещето - водорода, безвредна за климата мобилност и дигитално ориентирана система на образование. Критиките към германския план са, че почти не съдържа нови проекти.

Преди Европейската комисия да получи кредити на капиталовия пазар, трябва всички 27 държави членки да ратифицират правната рамка, на която се базира планът. Осем от държавите членки още не са направили това. Парите от възстановителния фонд могат да потекат най-рано през юли, след като Съветът на Европейския съюз го одобри окончателно.
 

Темата коментира вицепремиерът в оставка Томислав Дончев, който успокои, че все още нищо не е загубено за страната ни. 

"Срокът 30 април е до голяма степен инструктивен. Все още една трета от страните-членки нямат консистентна версия на план, имат или отделни глави, или само структура. Крайният срок, в който могат да бъдат внасяни националните планове в ЕК и да бъдат одобрявани е средата на 2022 година. Разбира се, България не бива да се цели в подобен срок. Дали планът е внесен в ЕК? Той е внесен още на 20 април. Дали България е поискала да стартира процедурата по одобрение от страна на ЕС и Съвета - все още не. По предложение на самата ЕК - те предложиха, да използваме по най-добрия начин следващите две седмици, да текат преговори, да направим редица важни уточнения, за да може когато пуснем плана той да бъде одобрен от ЕК и да нямаме неочаквани изненади", заяви Дончев пред телевизия "България он ер".

Той говори и за същността на самия план, като го защити от появилите се критики: "В Плана за възстановяване и устойчивост няма асфалт. Има високоскоростни влакове и системи за сигурност в жп-сектора. Санирането е 16% от стойността на Плана, но са 90% от коментарите по него. Чух, че бил корупционен и искат да го ревизират. Поисках алтернативи - но не съм получил нито ред. Планът е инструмент, който ще помогне да извлечем ползи, преминавайки през няколко много важни трансформации. На първо място е дигиталната трансформация, на второ място са политиките по декарбонизация. Претенцията на българската икономика е да бъде икономика на иновациите."

Според Дончев средствата по плана могат да се очакват до 4-5 месеца. "Поне в 8 или 9 държави все още очакваме ратификация. Ако трябва да бъда оптимист - при удачно следване на всички стъпки - края на лятото парите могат да са на разположение на всички бенефициенти. Реалистичния вариант е есента", допълни той.