Quantcast

Медия без
политическа реклама

Политиците и чиновниците са големият риск за плана за възстановяване

Икономическата несигурност и външните фактори се оказват с по-малка тежест, показва анализ на ИПИ

19 Дек. 2022ТАНЯ ПЕТРОВА

Политическият и административният риск са най-значимите фактори, които могат да доведат до провал изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Тези рискове към момента са по-високи от икономическата несигурност и нестабилната външна среда. Първите големи закъснения вече са налице и България няма да може да изпрати спрямо първоначалните срокове второ искане за плащане по плана. 
Това показва анализ на Института за пазарна икономика, представен днес. България очаква по плана 5,69 млрд. евро, като първото плащане в размер на близо 1,4 млрд. евро вече влезе в бюджета.

ИПИ е оценил рисковете пред изпълнението на плана на основата на два индикатора – влияние на риска и неговата вероятност. Анализът показва, че политическите и административните рискове са най-проблемни. В същото време управлението на част от тях е невъзможно или трудно. 

Почти всички анализирани политически проблеми представляват висок риск за плана. Силно вероятно е политическата нестабилност да продължи, а влиянието й върху системите е значително. Висок е и рискът от несъставяне на редовно правителство, липсата на политическа подкрепа за заложените в националния план реформи, закъснението при приемане на нормативни актове от НС. Като висок политически риск е оценена и корупцията и превземането на държавата от заинтересовани кръгове. 

В червено светят и повечето административни рискове – закъснението в изработване на свързани с плана документи, липсата на капацитет за подготовка и управление на инвестициите, проблеми в планирането и изпълнението на обществените поръчки. При поръчките се очакват проблеми във всички етапи на реализиране на процедурите. 

На този фон икономическите и външните рискове въпреки турбулентната обстановка се оценяват като по-нискорискови. При икономическите рискове с най-сериозен потенциал да създаде трудности е инфлацията и забавянето на икономическото развитие, при външните фактори най-рискова е войната в Украйна и трусовете в ЕС. 

Резултатът от политическите и административните рискове вече е налице – България няма да успее да подаде искане за второ плащане навреме. Това следваше да се случи през януари, 2023 г. За целта България трябва да изпълни 66 мерки. По последни данни страната е отметнала едва 8 от тях, а до края на годината остават 12 работни дни. Така е сигурно, че страната няма да успее да прати навреме искане за плащане. Малко вероятно е и да се изпрати частично искане, защото броят на неизпълнените цели е голям и това е знак, че страна на не се справя. От ИПИ препоръчват при управлението на политическите рискове партиите да направят опит да изгладят различията си в областта на обещаните реформи пред Брюксел. При липса на капацитет може да се търси външна помощ от граждански организации и външни институции, може да се мисли и за санкции при саботаж от страна на администрацията.

Пълният текст на анализа може да бъде прочетен на сайта на ИПИ. 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?