Quantcast

Медия без
политическа реклама

Икономисти предлагат рязко намаляване на осигурителната тежест

Ако се въведе и нулев данък за реинвестираната печалба, ще се подпомогне икономическият растеж, прогнозират от ИПИ

27 Ноем. 2023
Илияна Кирилова
Най-високото облагане е облагането на труда и ако осигуровките се намалят с 10 п.п. нетните доходи на работещите ще нараснат с близо 30%, смятат икономистите от ИПИ.

Разко намаляване на осигурителната тежест и силен данъчен стимул за инвестиции и заетост -  това е рецептата на икономистите от Института за пазарна политика (ИПИ) за по-висок растеж на икономиката и на доходите. Съчетано с реформи в разходната част на бюджета и подобряване на събираемостта на приходите бюджетният дефицит през 2024 г. може да бъде намален наполовина до 1.5% от БВП, според представения днес алтернативен бюджет за 2024 г.  на ИПИ.

В него на първо място се предлага да се въведе нулев данък за реинвестираната печалба. 

Икономистите от института подчертават, че България е изправена пред редица предизвикателства – затягане на паричната политика в развитите икономики, риск от рецесия в еврозоната, енергиен преход в условия на война, неблагоприятни демографски процеси и липса на работната сила. Наред с това се предвижда увеличаване на корпоративния данък от 10 на 15% за големите мултинационални компании у нас.

"Нивото на инвестициите е изключително ниско през последните повече от десет години, като по дял на бруто капиталообразуването от БВП България е на опашката сред страните от Централна и Източна Европа. Същевременно  успешни и печеливши в страната компании в момента разпределят над 15 милиарда лева дивиденти годишно – огромен ресурс, който може да се превърне в продуктивни инвестиции", се посочва от ИПИ.

И отбелязват, че само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло населението в работоспособна възраст при исторически рекордно ниска безработица.

Затова от ИПИ предлагат нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление. Тези инвестиции са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.

Заедно с това обаче трябва да се намали осигурителната тежест с 10 пункта, смятат от ИПИ. "Осигурителните плащания са най-голямата тежест както за работодатели, така и за работещите. При намаление с 10 процентни пункта , но при затягане на контрола върху събираемостта на осигуровките, разполагаемите доходи на работещите биха се увеличили с около 30% спрямо 2023 година, а не с 14%, на който залага рамката на правителството, обясни икономистът Лъчезар Богданов.

Това ще има ефект и върху увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации ще доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи.

Алтернативата на ИПИ включва редица мерки, стъпващи на няколко принципа:

  • Поддържане на ниски данъчни ставки с широка данъчна основа – премахване на привилегии и преференции, включително диференцирани ставки и изключения за различни заинтересовани групи;
  • Намаляване на субсидиите;
  • Съкращаване на неефективни разходи чрез структурни реформи и опростяване на регулации;
  • Съобразяване на разходите за персонал и издръжка на публичния сектор с демографските тенденции и възможностите за умно използване на нови технологии и електронни услуги.

 Краткосрочният ефект от прилагането на пакета мерки в алтернативата на ИПИ е намаляване на разходите с  5.450 млрд. лева и намаляване на данъчната тежест с 2.250 млрд. лева, което свива дефицита на касова основа за 2024 г. с  3.2 млрд. лева до 1,5% от прогнозния БВП. Приходите в същото време нарастват с 8,5% спрямо очакваното за 2023 г., а разходите – с 4%.

Пълният ефект от предложението води до свиване на дефицита до 0,8% от БВП през 2025 г. и балансиране на бюджета през 2026 г. В резултат, вместо постепенно нарастване на публичния дълг до 28.3% от БВП през 2026 г. според бюджетната прогноза на правителството, дългът остава относително непроменен на нива от около 22% от БВП за целия период, предвиждат разчетите на ИПИ.

 

Ключови думи:

алтернативен бюджет, ИПИ

Още по темата