Медия без
политическа реклама

Провалът с въглищните централи може да ни струва 2 млрд. евро

Забавянето на плана за възстановяване става все по-критично и трудно за наваксване

04 Апр. 2023
Протест в подкрепа на въглищните централи на фона на дадени неизпълними обещания. България сега трябва да обяснява на ЕК защо няма да ги изълни.
Протест в подкрепа на въглищните централи на фона на дадени неизпълними обещания. България сега трябва да обяснява на ЕК защо няма да ги изълни.

Ситуацията с Националния план за възстановяване и устойчивост става все по-критична. България рискува да загуби милиарди по плана, ако общото забавяне в изпълнението продължава и ако се провали предоговарянето на съдбата на въглищните централи. Има малка възможност част от забавянето през годината да се навакса и страната ни да успее да изпрати поне едно искане за плащане до края на 2023 г., но за целта ще е необходимо редовно правителство и работещ парламент.

България съвсем не е единствена с проблеми в изпълнението на плана и може да се очаква, че тепърва в страните-членки ще се стига до частична отмяна на финансирането. Предоговарянето между държавите и ЕК на отделни реформи и инвестиции вече започна. Средствата по националните планове за възстановяване се изплащат на базата на изпълнени реформи и мерки, които са предварително и подробно договорени, и е абсурдно да се очаква, че няма да има проблеми със самото изпълнение. В случая с България обаче има особености, които могат в крайна сметка да доведат до много ниско изпълнение и голяма загуба на безвъзмездни средства.

 

Сравнението с останалите е само на пръв поглед успокояващо

 

Към момента само 6 държави в ЕС са получили второ плащане по плановете си за възстановяване - Словакия, Португалия, Гърция, Хърватия, Италия, Испания. Останалите са на етап получено предварително финансиране и първо плащане. България изпусна шанса да ползва предварително финансиране заради късното пращане на плана в Брюксел, но пък първото й плащане бе завишено и така към момента попада в мнозинството от страни с получен един транш. Това звучи добре само като финансово изпълнение. Полученото голямо първо финансиране през 2022 г. не компенсира факта, че е пропуснато време за реално изпълнение. Това води до компресиране във времето на реформите и инвестициите, които трябва да се изпълняват, и това ясно личи от ключовите общи индикатори, които ЕК следи по линия на плановете. България в тази статистика навсякъде фигурира с нула – защото в момента се отчита постигнат прогрес през първия семестър на 2022 г., а ние до средата на годината още чакахме подписването на окончателните документи, свързани с плана.

Второто искане за плащане по график трябваше да се случи през първото тримесечие на тази година – за 724 млн. евро, а през третото тримесечие страната ни следваше да прати трето искане за плащане – за 748 млн. евро. Няма проблем този график да се предоговори и плащанията да се поискат по-късно – технически това е възможно, но крайният срок за изпълнение на плановете е 2026 г. и няма как да бъде променен. Тоест изместването на дейности и инвестиции от 1,5 млрд. евро за 2024 г. води до още забавяния и евентуална загуба заради изпуснат краен срок за изпълнение на инвестициите. На този фон вместо усилията да са начосени към изпълнение, България е на изходна точка за предоговаряне на плана в ключов сегмент от него – зеления преход и реформите в сектор енергетика.

 

Предоговарянето на реформите ще е трудно

 

Предоговорянето не е тема табу, каквито политически внушения имаше, особено на ниво на отделни инвестиции, които обективно не могат да бъдат изпълнени. В Брюксел вече минаха изменения в плановете на три държави – Финландия, Германия, Люксембург, като от решенията се вижда, че ЕК е допуснал промени както в инвестиции, така и в реформи. При България картината обаче е по-различна и е сигурно, че искането за предоговаряне на квотите за въглищните централи ще мине много трудно, ако въобще мине.

Прегледът в допуснатите изменения в други страни е интересен, защото онагледява какво може да се очаква. Ясно се вижда, че няма да е трудно предоговарянето на инвестиции, чиято реализация е технологично невъзможна или по-общо – нецелъсъобразна. Германия например поиска две изменения в плана си заради обективно невъзможно изпълнение на инвестициите. При единия от проектите – за цифрова железница, при строителството е установено, че в почвата има замърсявания, а в последствие в района са открити бомби и боеприпаси. Втората промяна, поискана от Берлин, е по линия на проектите за разработване на ваксини за ковид, където само един от общо трима планирани производители са подали документи пред Европейската агенция по лекарствата и проектът следва да се ореже.

Финландия е поискала изменения за отстраняване на много технически грешки, както и за преразглеждане на отделни реформи. Поисканото изменение засяга 23 мерки, като за много от тях като аргумент се изтъква намаленото финансиране по линия на преизчисляването на БВП за 2020, което засегна и България.

Нищо не пречи България да използва като аргумент намаленото финансиране, за да подсили допълнително позицията си по взетото от НС решение за изменение на плана. Още повече, че планът като цяло бе разработен с проекти, надхвърлящи стойността на грантовото финансиране, а в последствие парите от Брюксел бяха намалени с 578 млн. евро (при първоначално общо финансиране от 6,27 млрд. евро) заради ревизираните данни за БВП. НС задължи правителството да предприеме промени в две реформи и няколко инвестиции и ако се съди по измененията в други държави, проблемно ще бъде договарянето на промените в реформите, а не в самите проекти.

 

Как да убедим ЕК в нещо, с което сме се съгласили

 

Големият проблем на исканите от България промени в реформите в енергетиката е в аргументацията. НС задължи правителството да се откаже от две обещани реформи – за намаляване на въглеродните емисии от производството на електрическа енергия с 40% до 2026 г. и изваждането на „Булгартрансгаз“ и „ЕСО“ от структурата на БЕХ. Вече се разбра, че България ще използва като основен коз войната в Украйна и енергийната криза, за да убеждава Брюксел за нуждата от отсрочка за квотите за въглищните централи. Това ще е много трудно, както призна и служебният министър на енергетиката Росен Христов. Войната в Украйна започна на 24 февруари, а България получи зелена светлина за плана от ЕК на 7 април. България сега трябва да се мъчи да доказва, че въглищните централи са важни за енергийния пазар и у нас, и на Балканите, след като без подробни анализи вече се е съгласила на нещо друго. Изтъква се, че времевата рамка за България – 2026 г., и то за точно определен сектор – производство на електрическа енергия, не изхожда от общи европейски документи, но това е било така и при договарянето на ангажиментите.

Според Христов постигането на промяна в целите не е невъзможно и би отнело няколко месеца, като страната ни смята да обещае на Брюксел алтернативни инвестиции, водещи на свой ред до изпълнение на политиката за зелен преход. Ще се използва и възможността за допълнително финансиране на енергийни проекти по линия на новата инициатива RepowerEU за гарантиране на енергийна независимост от Русия.

 

Колко пари може да загубим при провал на преговорите? 

 

Въпросът колко пари би загубила страната, ако се стигне до провал в предоговарянето за въглищните централи, може да се окаже ключов при преценката няма ли това да е по-малко рисково от цялостното забавяне на плана. Европейската комисия разпространи обща методология за отмяна на финансиране при неизпълнени реформи и инвестиции, в която обаче има субективни елементи и преценката се затруднява значително. За отказ от дадена реформа базовата сума, която се губи в случая с България, би възлизала на около 18 121 387 евро на всеки посочен етап и цел, свързани с изпълнението. Ако етапът е ключов – като например влизане в сила на законодателство, сумата се умножава по 5, като при междинните етапи и цели корекцията е 0,5.

С  намаляването на въглеродните емисии при производството на електроенергия са свързани 7 етапа и цели от плана. Отделно от това НС поиска от правителството да се откаже и от друга реформа - изваждането на „Булгартрансгаз“ и „ЕСО“ от структурата на БЕХ, която трябва да се прибави към сметката. Ако всичките тези етапи бъдат прецени за ключови, каквито са очакванията, при коефициент 5 това означава отмяна на финансиране от порядъка на 724 855 480 евро.

Лошите новини обаче не свършват дотук – при много важни реформи, каквато е декарбонизацията, се добавя допълнителен санкционен коефициент. Размерът му не е уточнен, но вече има практика с Литва, при която е наложен завишаващ коефициент 3. Ако същата формула се приложи към България, това означава отписване на огромна сума от плана - 2 174 566 440 евро.

Средства се губят и при отпадането на инвестиции, като големите инвестиции са с коефициент 2. В решението на НС се иска предоговарянето на две такива – за батериите (голяма инвестиция) и за геотермалната енергия (не особено голяма). Иска се и преразглеждане на условия по схемата за подкрепа на обновяването на жилищния фонд. Тук обаче сумите са по-малки, отколкото при реформите.

Загубата на подобно финансиране би представлявала огромен политически скандал въпреки сериозния залог, който стои на другата страна на везната – евентуални загуби от ограничаване на емисиите при въглищните централи без адекватни алтернативни инвестиции. Сметките са много груби и представляват най-лошия сценарий, но за момента по-точни няма. „Сега“ поиска данни от финансовото министерство, но за момента няма отговор по този въпрос. На фона на краткото време, което остава за изпълнението на плана, евентуално ново редовно правителство трябва да се стреми към максимално бързо затваряне на темата с въглищните централи при минимални щети. Предстои да видим дали това ще се случи.

Ключови думи:

план, въглищни централи

Още по темата