Медия без
политическа реклама

Черното бъдеще за въглищните централи мощно приближи

Правителствата пропиляха ценно време в отказ от поемане на отговорност и лансиране на несъстоятелни проекти как да бъдат закрити

08 Дек. 2022
 Според служебния министър на енергетиката е по-добре да се инвестира в ПАВЕЦ, отколкото в изграждане на батериен парк за съхранение на електроенергия.
Уикипедия
Според служебния министър на енергетиката е по-добре да се инвестира в ПАВЕЦ, отколкото в изграждане на батериен парк за съхранение на електроенергия.

Ще се превърне ли България от износител във вносител на електроенергия? Ще бъдат ли съсипани цели региони на страната покрай прехода към нисковъглеродна икономика и липсата на адекватни мерки и трансформация? Ще останат ли близо 20 000 работници в минната индустрия и ТЕЦ-овете без работа още през 2026 година?

Политическите градуси край енергетиката и поетите от България ангажименти за орязване на въглеродните емисии в Националния план за възстановяване и устойчивост рязко се покачиха в последните седмици. Енергетиката минира и разговорите за съставяне на правителство, като се явява основна тема на политически атаки и противопоставяне. В това политическо надиграване никой не желае да си признае грешките, което само отлага във времето ключовите решения. Какви ангажименти е поела България в областта на зеления преход и защо изпълнението им се оказва невъзможно?

 

Чии са тези ангажименти?

 

Още от април насам – месецът, в който България прати окончателна версия на Националния план за възстановяване и настойчивост, бе ясно, че в сектора е заложена серия от бомби, които рано или късно ще трябва да бъдат обезвреждани. Миналата година служебният кабинет на Стефан Янев не зае позиция по ключов въпрос, донякъде с право – за ангажиментите, които България ще поеме в областта на зелената сделка и прехода към нисковъглеродна икономика и това решение остана за кабинета Петков. На фона на предизборните изяви на Василев и Петков, които се включиха в подписка за запазване на въглищните централи в Стара Загора, поетите ангажименти и заложените инвестиции в плана успяха да изненадат и синдикати, и индустрия. В плана България обеща рязко да ореже към 2026 г. емисиите на въглероден двуокис при производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. и да затвори въглищните централи след 2038 година. Като алтернатива в плана бяха заложени нови инвестиции с цел увеличаване на производството на електроенергия от ВЕИ и огромна инвестиция от 1,5 млрд. лв. за екзотичен проект – изграждане на безпрецедентен по мащабите си държавен батериен парк за съхранение на енергия от ВЕИ.

Доколко проблемни са тези решения свидетелства фактът, че всички участници в четворната коалиция извън „Продължаваме промяната“ се опитват да се разграничат или от заложените за 2026 и 2038 г. цели, или от предложените инвестиции. В най-абсурдна позиция е БСП, която след изборите втвърди сериозно тона. Стигна се дотам депутатът и бивш министър на енергетиката Драгомир Стойнев да прибягва до размахване на старо решение на парламента от 2020 г., което на практика самата левица като участник в управлението Петков е нарушила. В решението от 2020 г. се забранява на Министерския съвет да допуска в дългосрочен план прекратяване или ограничаване на функционирането на въглищните ТЕЦ-ове в групата на БЕХ (друг е въпросът доколко работещи са такива бланкетни забрани).

От поетите ангажименти и от мегапроекта с батериите се разграничиха и ключови фигури в „Има такъв народ“, която държеше ресор енергетика в кабинета Петков. Бившият заместник-министър на енергетиката Пламен Данаилов тази седмица разказа, че партията и министерството са били против серия заложени политики в плана за възстановяване – и по отношение на целите за емисиите, и за мегапроекта за батериите, и ваденето на оператори от структурата на БЕХ. Аргументите на енергийното министерство останаха нечути заради несъгласие от страна на финансовото министерство и тогавашния министър и вицепремиер Асен Василев, разказа Данаилов. 

На фона на колективния залп срещу „Продължаваме промяната“ оттам опитват да се защитават с неизбежността на тази политика на европейско ниво. Даваните аргументи са хаотични, дори абсурдни. Така например от партията от няколко дни насам акцентират върху изказване на бившия премиер Бойко Борисов от декември 2020 година, в което той обяснява, че е постигнат ангажимент за намаление на емисиите с 55% до 2030 година. "Борисов ни обвинява, че сме договорили 40% намаление, а той се е съгласил на 55%", гласи аргументът им. В тези изказвания удобно се пропуска, че 55-те процента на Борисов са спрямо базовата 1990 година и касаят целия ЕС. Въобще аргументът, представен по този начин, е нелеп. Така „Промяната“ проиграва основен коз – че решението за орязване на емисиите щеше да стои пред което и да е било правителство и натискът от ЕК надали щеше да е по-малък, а в крайна сметка мярката цели и здравето на хората. 

 

Несъстоятелни проекти минираха изпълнението на целите 

 

„Продължаваме промяната“ щяха да са в по-добра позиция по темата орязване на емисии, ако не бяха представили слаби и незрели проекти за алтернативни инвестиции. От самото начало критиките към мегапроекта с батериите бяха много сериозни и беше ясно, че зад него не стои никакъв солиден анализ, а ресурсът, който концентрира, е огромен – 1,5 млрд. лв. „Продължаваме промяната“ не се вслушаха в критиките и оставиха проекта в окончателния вариант на плана. Критики имаше и към по-малкия проект за изграждане на съоръжение за производство на топлинна и електроенергия от геотермални източници, който също се определя като нереалистичен и нецелесъобразен в настоящия си вид. Така от трите нови енергийни проекта, внесени от кабинета Петков в плана за възстановяване, 2 ще се преразглеждат и ще бъдат силно свити. Другият основен механизъм за намаляване на емисиите, лансиран от „Промяната“, директно се отхвърля от синдикатите и от служебното правителство като неприложим  – за сезонна работа на централите. "Това създава технологични трудности и много сериозни проблеми по линия на управление на персонала" , смята служебното правителство.

Напрежението по темата се сгъсти именно заради липсата на време и сроковете по плана за възстановяване и устойчивост. България догодина ще получи възможност да предоговори част от инвестициите в енергетиката покрай плана на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Русия REPоwer EU. Покрай този инструмент в плановете за възстановяване и устойчивост ще бъдат включени нови глави и България ще има възможност да предложи промени и по вече заложени проекти. Европейската комисия засега категорично отказва да преговаря по базовите договорености за орязване на емисиите до 2026 г. и затваряне на централите след 2038 г.

Сега служебният кабинет ще се опита да предложи нов микс от инвестиции, които да гарантират достигане на нивата за емисиите към 2026 година, без да изискват сезонна работа на централите или спиране на мощности. От коментарите, направени публично от енергийния министър Росен Христов, става ясно, че като база за новите проекти ще се използва анализът на три университета – ТУ-София в партньорство с МГУ и ХТМУ, за възможните технологии, които да се приложат. Този анализ е наличен отдавна, но не бе използван при съставянето на портфолиото  от проекти за Плана за възстановяване (какво се предлага в него – в изображенията към текста).

 

Времето е най-критичният фактор

 

На фона на многото неизвестни и политическата нестабилност най-критичният фактор ще се окаже времето. България на практика разполага с три години да изпълни евентуални инвестиции в алтернативни технологии, които да доведат до намаляване на емисиите. Това е много кратък срок на фона на обичайния цикъл на проектите, а като се отчетат и високите политически, икономически и социални залози, времето съвсем не изглежда достатъчно. Според депутата Красимир Вълчев от ГЕРБ, избран от Старозагорския регион, няма как в оставащото време до 2026 г. да се реализират тежки проекти като подземен ПАВЕЦ например и страната просто се нуждае от по-дълъг времеви хоризонт. На сходно мнение е и бившият енергиен министър Александър Николов, според когото няма как да се изградят подобни съоръжения в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, който също е с краен срок за инвестициите 2026 година. Още повече, че пренаписването на проектите ще доведе до допълнително закъснение и на териториалните планове за справедлив преход. Те бяха изготвени като проекти, но са обвързани с инвестициите в Плана за възстановяване и при евентуални редакции също трябва да се променят. Така например в териториалния план за възстановяване на Стара Загора е заложена голяма инвестиция в изграждане на завод за производство на батерии, която сега ще се преразглежда покрай идеите за орязване на мегапроекта с батериите. Всичко това не оставя никакво време за губене и служебното правителство следва да действа максимално бързо. Иначе 2026 година ще дойде без готовност и спирането на мощности и уволнението на хора ще се окаже единствената останала възможност.

 

КАРЕ Ефектът от новите ограничения за емисиите може да е шоков 

 

Без алтернативни технологични решения ефектът от наложеното орязване на емисиите при производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. може да се окаже шоков. По данни на депутата от ГЕРБ Делян Добрев – числата се потвърждават със съвсем леки разминавания и от националната статистика, това се равнява на намаление с над 50%, защото избраната базова година е с по-ниско производство от обичайното. За 2019 година от кондензационни електрически централи, работещи на въглища, са произведени 17,4 TWh електроенергия. 40% намаляване на емисиите спрямо това базово ниво е равносилно на намаление на производството до 10,4 TWh. Производството на електроенергия от въглища се очаква да възлезе през 2022 г. на около 22,5 TWh, или на практика то трябва бъде намалено с 53,8%. "Това представлява огромно намаление, което се равнява на целия износ на електроенергия на България за 2022 г.", изтъква Добрев. Още по-песимистични сметки представи и Пламен Данаилов от ИТН. С тези аргументи от ГЕРБ настояха президентът Румен Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност.

Намалението на производството ще се отрази тежко и върху заетостта в трите въглищни региона, които ще бъдат най-засегнати от зеления преход. Според оценката на консултанта, изготвял териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник, въздействието върху заетостта ще е много сериозно, като и в трите области ще се наложи мащабна преквалификация на хора. Ударът върху заетостта ще е най-тежък в област Стара Загора, където е разположен енергийният комплекс „Марица Изток“. До 2026 година се очаква броят на заетите в производството на въглища и електроенергия от въглища заради зеления преход да намалее с между 12-16 хиляди души. До 2038 година, когато трябва да бъде преустановено изцяло производството на електроенергия от въглища, регионът ще загуби още между 15 000 и 18 000 работни места. С непряко засегнатите членове на семействата ефектът става още по-сериозен. Изчисленията показват, че потенциалната загуба на брутна добавена стойност ще възлезе на 877 млн. лв. на годишна база.

Ефектът върху заетостта в Кюстендил и Перник ще бъде по-умерен, като в Кюстендил до 2026 г. заради прехода ще бъдат загубени около 4000-5000 работни места, а в Перник за периода 2025-2027 – около 2600 работни места. И в двете области ще има загуба на БДС.

Още по темата