По дaнни на PISA 36% от сегашните 15-годишни ученици не знаят с какво искат да се занимават в живота си, докато преди 20 г. техният дял е бил три пъти по-малък. Тези данни бяха изнесени от Андреас Шлайхер, създател на международното проучване PISA и директор в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на дискусия, организирана от Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).
В рамките на дискусията Шлайхер, който бе удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийски университет, представи актуални данни от доклада ОИСР, посветен на влиянието на генеративния изкуствен интелект върху образованието. Сред основните акценти в него бе ролята на генеративния AI в образованието и значението на базовите умения, функционалната грамотност и критичното мислене за бъдещата конкурентоспособност на икономиката. Бе подчертано, че ако всички 15-годишни ученици в България достигнат поне базово ниво на умения, дългосрочният икономически ефект за страната би могъл да надхвърли няколко пъти размера на настоящия БВП. Към момента обаче представянето на тийнейджърите ни е шокиращо слабо - на PISA 2022 54% от българските деветокласници бяха под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях не показаха елементарни четивни умения, а 48% от тях бяха с драстични дефицити по природни науки.
"AI може да подобрява изпълнението на задачи, но това не означава автоматично по-добро учене и по-добри умения. Ако младите хора не развиват силни базови умения, критично мислене и способност за самостоятелно учене, AI трудно би могъл самостоятелно да реши проблема с недостига на умения", подчерта Шлайхер.
Той посочи, че все повече млади хора изпитват затруднения да се ориентират професионално, затова и училищата трябва да помагат на учениците да виждат връзката между обучението и бъдещата си реализация. Според него образованието и работодателите не бива да бъдат разглеждани като два отделни свята, а да си сътрудничат много по-тясно. Бизнесът трябва да бъде активен участник в развитието на уменията, тъй като добрите компании са и отлични места за учене, бе сред ключовите послания на срещата.
На дискусията участниците обсъдиха още необходимостта от модернизация на професионалното образование, развитието на дигитални и практически умения, както и нуждата от дългосрочни политики за развитие, надграждане и преквалификация на работната сила. От БРАИТ подчертаха, че развитието на уменията на младите хора трябва да се разглежда не само като образователен или социален въпрос, а като стратегически фактор за икономическото развитие и способността на България да привлича инвестиции и да развива високотехнологични индустрии.
Реформи
Андреас Шлайхер се срещна и с просветния министър проф. Георги Вълчев, с който обсъдиха предстоящите реформи в образованието, насочени към развитие на уменията, както и продължаващо сътрудничество между МОН и Организацията. Акцент са били теми като олекотяване на учебните програми, усилване на междупредметните връзки, намаляване на образователните неравенства, развитие на професионалното обучение и ангажиране на семействата в образователния процес. Шлайхер също е изтъкнал, че ангажираността на родителите е от фундаментално значение за образованието на учениците. По думите му изданията на PISA през 2018 и 2022 г. за страната ни регистрират спад на родителската съпричастност към училищните проблеми.
