Медия без
политическа реклама

Просветната комисия в НС отхвърли проектобюджет 2023

Депутатите не са съгласни с намаляването на дела от БВП за образование

11 Юли 2023

Парламентарната комисия по образованието и науката отхвърли проектобюджет 2023. С 6 гласа за, 8 въздържал се и 5 против проектът не мина, но това не пречи на гледането му в пленарна зала на първо четене. Очаква се това да стане днес на свиканото извънредно заседание на парламента. 

Както „Сега“ писа, проектобюджет 2023 предвижда намаляване на дела за образование от 4,4% през 2022 г. на 4,1% от БВП. В абсолютна стойност средствата за сектора растат с 903,3 млн. лв., но голямата част от увеличението отива за леко увеличаване на учителските и преподавателските заплати във ВУЗ и актуализиране на различни стандарти за издръжка заради инфлацията. Липсата на средства за надграждане и нови политики бе разкритикувано и от депутати, и от представители на работодателите и синдикатите в образованието, като може да се очаква, че между първо и второ четене на законопроекта ще бъдат внесени редица предложения за промени. Не е ясно обаче доколко те ще могат да бъдат подкрепени заради изискването за дефицит до 3% на начислена основа като условие за членство в еврозоната. 

"Няма да подкрепя този проектобюджет, защото с него нарушаваме 7-годишен политически консенсус да не намаляваме дела от БВП за образование", коментира депутатът от ГЕРБ и бивш министър на образованието Красимир Вълчев. Той припомни, че в закона за предучилищното и училищното образование от 2017 г. съществува текст, който изисква финансирането и като сума, и като дял от БВП да не пада под нивото на предходната година. „Този текст в закона беше изстрадан – министерство на финансите не приема такава практика, но ние бяхме доволни, защото в трудни времена най-лесно се намаляват разходи за образование. Така става и с този проектобюджет“, коментира Вълчев.  Според него с отпуснатото финансиране не се осигуряват достатъчно средства за редица политики – за храненето на децата в градините, за приобщаващо образование, няма актуализиране на стипендиите, няма да има средства за нови политики по линия на националните програми. Вълчев попита и дали е вярно твърдението на финансовия министър Асен Василев, че бюджетът за образование е такъв, какъвто го е предложил просветният министър. 

Това, което поискахме първоначално от МФ, е 4,4% от БВП, отговори просветният министър Галин Цоков. Стана ясно, че МОН е отправило искане за залагане на допълнителни средства и програми и при окончателното съгласуване на проектобюджета. Цоков разказа за примери с бюджети от следосвобожденския период, в които се е случвало обратното – просветното министерство е предлагало бюджети, които в последствие са били завишавани в пъти и си пожела да се доближим до тях. Присъстващите експерти от финансовото министерство не взеха позиция по темата. 

Всички сме доволни, че са подсигурени средства за увеличение на учителските заплати, но проектобюджетът не подсигурява финансирането на много политики и всички получени становища са в тази посока, коментира и Ирена Атанасова от БСП. От синдиката „Висше образование и наука“ и съветът на ректорите са категорично против преподавателските заплати във вузовете да растат с начална дата август месец, а не от началото на 2023 г., считат за малка и стъпката на увеличение. "Не приемаме дискриминационния подход на правителството по отношение на стъпката за увеличение на началната заплата за учители - 300 лв., а за асистенти - 250 лв. Допълнителните 16 млн. лв. не са достатъчни, за да осигурят началната заплата на академичната длъжност асистент от 1750 лв. дори за посочените 5 месеца. Според нашите изчисления за тези месеци са необходими не по-малко от 26 млн. лв. За да се коригира началната заплата на асистентите и на останалите академични длъжности от януари 2023 г., са необходими още 56 млн. лв.", изчисляват от синдиката.

В защита на бюджета се изказаха депутати от групата на ПП-ДБ, които призоваха да се гледа реално на ограниченията и на сериозните трудности, пред които е изправена хазната. Ще достигнем тези нива от 4,5% в проектобюджет 2024, сега трябва да гледаме какво е възможно при дефицит от 3%, който не може да бъде нарушаван, коментира Христо Даскалов.

Още по темата