Всеки знае, че да се прави бизнес в България не е лесна работа. И на фирмите, и на гражданите им е трудно, и една от водещите причини е, че министри и депутати неуморно и упорито поправят законите - толкова често, че на всеки е трудно да е в час със промените. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) установи, че 15-те най-ремонтирани закона са претърпели общо 883 корекции и допълвания през перода 2007-2019 г. 

Рекордьор по брой кръпки (93 за 12-те години) 

е Кодексът за социално осигуряване - закон, който засяга буквално всеки данъкоплатец. В челната група по промени са още Законът за здравното осигуряване,  Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Законът за устройство на територията.  Прекалено често на парламентарния "стенд" попадат и законите за двата данъка, които са основни източници на приходи за бюджета -  ДДС и данъкът върху личните доходи. Само за последните шест години (2014-2019) всеки от тях е бил коригиран повече от 50 пъти, което означава по 5-6 пъти годишно. В статистиката за нормотворчеството в България прави впечатление също, че тези закони не само са пълни с кръпки, но че и с с годините ремонтите главоломно зачестяват. 

А Законът за ДДС съвсем скоро ще бъде ремонтиран отново - правителството е подготвило куп промени, които определя като " технически", но някои са много съществени. Част от тях се налагат и заради драмата с Наредба Н-18 - за касовите апарати.  След като подлуди бизнеса с мъчно изпълними изисквания  за фискалните устройства, кабинетът в крайна сметка се отказа от най-безумните, а това сега налага и Законът за ДДС да се приведе в съответствие. 

 Най–променяните закони

Източник: Годишен доклад за извършването на оценка на въздействието за 2019 г., Администрация на Министерския съвет, дирекция „Модернизация на администрацията“

Бележка: Информацията отразява в едно промените,  които са обнародвани в Държавен вестник

"Бизнесът и гражданите са в постоянна засада от гласувани промени,

с които трябва да се съобразяват. Разходът за запознаване с новостите, адаптиране на дейността към промените и новите изисквания е огромен, като е спорно дали това е довело до по-добра бизнес среда и по-качествени условия за живот. Едно е сигурно – предвидимостта е нулева, а това в по-широк план води до несигурност, възпиране от нови инвестиции и големи пропуснати ползи за всички",  коментират в своя анализ експертите от ИПИ. Те припомнят, че за да се вкара законодателният процес в нормални рамки, в много страни е наложено задължението администрацията да мисли, да пита и да анализира преди да прави или променя политики,

"Ако това се прави що-годе съвестно още на етап мислене и консултиране отпадат редица лобистки, скъпи, глупави и неприложими идеи. В напредналите в тази практика страни на всеки 3 до 5 години отново се оценяват ефектите от законодателството и провалилите се нормативни актове се изменят или отменят", посочват от Института. 

А следенето на новостите в правната уредба излиза скъпо - и защото отнема време и усилия, но и буквално.

"Информирането за всички законодателни инициативи и промени е платено.

Достъпът онлайн до актуални, пълни текстове на законодателството, които имат правна сила е възможно единствено чрез платените абонаменти за правно-информационни системи, предоставяни от частни компании. Разходите на бизнеса, администрацията и съдебната система, които се плащат за електронен достъп до актуалното законодателство у нас, са от порядъка на няколко милиона годишно", се казва в анализа. 

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

През 2019 г. са съгласувани общо 328 предварителни оценки на въздействието по проекти на нормативни актове, по които са формирани 929 препоръки за допълване и промяна. Най-много препоръки са отправени за разглеждане на други варианти за решаване на проблема, освен приемане/промяна на нормативен акт, както и за ясно формулиране на конкретен проблем, който се цели да бъде решен с дадения проект.

Това показва, че все още администрацията не разбира, че трябва да има ясен проблем, който се опитва да реши и решението изобщо не се изчерпва с промяна на закон. Това, от своя страна, води до законодателната инфлация и откровен рекет, създава големи разходи и проблеми, и в крайна сметка ни отдалечава от добрите условия за бизнес и живот, коментират експертите от Института за пазарна икономика.