Народното събрание одобри промени в Закона за енергетиката на второ четене, с които може да се пренаредят бизнес отношения и пазари в сектора на природния газ. Това стана с гласовете на 115 депутати - от ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ, ИТН и двама независими.
Според текстовете, внесени от депутатите Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) и Станислав Анастасов (ДПС-НН), енергийният регулатор получава правомощията да прекрати лицензия за разпределение на газ за част от територията, за която е издадена, когато там няма изградени елементи на газоразпределителна мрежа за период от 5 години от издаването на лицензията. Решението за това КЕВР може да вземе след направена проверка, за резултатите от която е издаден констативен протокол.
На дебата в енергийната комисия по поправката Добрев не скри, че тя е насочена към най-голямата газоразпределителна компания "Овергаз" и нейния собственик Сашо Дончев.
За отбелязване е, че толкова сериозно предложение беше внесено между първото и второ четене на законопроекта - на 28 юли, в 17.13 часа, както се вижда от документа в парламентарното деловодство. По-малко от два дни по-късно то е разгледано и одобрено на второ четене в парламентарната енергийна комисия - на заседание на 30 юли от 14.30 часа. Така управляващите не само си спестяват обсъждането и гласуването на текста на две четения, но и избягват и общественото обсъждане. След това дневният ред на парламента специално бе пренареден, за да се гласува текстът часове преди излизането на НС във ваканция.
"Много лобистки звучи. Като че ли се прави за определен разпределител на природен газ, за определена лицензия", коментира предложението Красимир Манов от "Величие" при обсъждането му в пленарната зала.
В отговор Делян Добрев заяви, че в България темповете на газификация били толкова бавни, че ще са нужни 1300 години, за да се довърши. "Опитваме се да принудим тези газоразпределителни дружества да си свършат работата", каза той. А Станислав Анастасов обяви, че инвеститори не идвали в България, защото не можели да получат достъп до природен газ - макар че не даде примери. И двамата не коментираха обвиненията, че тази законова промяна може да се използва за преразпределение на пазара. Депутатите не бяха смутени и от факта, че поправките противоречат на Конституцията и че могат да последват санкции от ЕС, тъй като сред засегнатите ще са и много чужди компании.
Възражения от бранша
Предложенията на Добрев и Анастасов бяха категорично отхвърлени от "Българска асоциация Природен газ" - браншова организация на газови компании, която ги определи като "вредни за сектора, тъй като застрашават стабилността на лицензионната рамка, създават риск от произвол при отнемане на територии и обезкуражават дългосрочните инвестиции в газова инфраструктура".
От асоциацията посочват, че лицензиите се издават обикновено за срок от 35 години. Изграждането на газоразпределителната мрежа се извършва постепенно, в зависимост от динамични икономически фактори и условия - нещо, което предложението на ГЕРБ-СДС и ДПС-НН не отчита. "На практика то задължава лицензиантите да обхванат с мрежа 100 процента от територията си в кратък срок, независимо от обективната възможност това да се случи", допълват от браншовата организация.
Нещо повече – петте години срок към днешна дата е изтекъл за всички издадени лицензии и приемането на такова изискване може да доведе до преуреждане на вече утвърдени отношения с обратна сила. "Всичко това поражда съмнението, че предложеният подход ще доведе до удовлетворяване на частни или сенчести интереси, насочени към територии с висок бъдещ потенциал", обобщават от асоциацията.
Отговорност на ЕРП-тата
С промените в Закона за енергетиката се записват определени изисквания на държавата към електроразпределителните предприятия (ЕРП). КЕВР ще утвърждава и контролира изпълнението на техните инвестиционни проекти, включително за поддръжка и модернизация на енергийните мрежи. Комисията също така ще утвърждава за всеки регулаторен период минимален размер на планираните от ЕРП-тата разходи за инвестиции и ремонти, който ще е поне 30 процента от общия размер на предвидените разходи.
На кметовете на общини се дава право при необходимост да предлагат на ЕРП-тата да включват определени населени места или части от тях в инвестиционните си планове, ако имат проблеми с мрежата. Кметовете и дружествата ще трябва да създадат "специален комуникационен канал, който се посочва в общинските аварийни планове за защита при бедствия". Не се разбра какъв е този канал, а само че ще е отговорност на ЕРП-тата да го осигурят за случаи, когато няма ток.
Депутатите увеличиха санкциите за нарушения на императивни разпоредби на закона. Предвидената имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. се вдига на 20 000 до 50 000 лв. При рецидив нарушителят ще плаща в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията.
Компенсации при спиране на тока
В закона се записа, че ако операторите прекъснат тока за общо над 48 часа за период от 72 часа, тогава ще заплащат на потърпевшите потребители неустойка за времето над 48-те часа. Размерът й се определя според общите условия, по които клиентите работят с оператора. Неустойка няма да се дължи, ако е въведен ограничителен режим.
Тези текстове предизвикаха объркване сред опозиционните депутати. Радослав Рибарски от ПП-ДБ напомни, че според общите условия ЕРП-тата дължат компенсации за спиране на тока за повече от 24 часа. Сега обаче стават 48 часа, което според Рибарски означава, че се увеличава двойно периодът, в който хората могат да стоят без електрозахранване.
Енергийният министър Жечо Станков, който участваше в заседанието, обясни, че идеята е да се попречи на дружествата да пускат спрения тока за по няколко минути, така че да избегнат плащането на компенсации, ако го спрат за повече от 24 часа. Затова се записва в закона, че при над 48 часа общо, независимо колко пъти е спирано и пускано електрозахранването, ще се плащат неустойки.
Това обяснение не разсея объркването и съмненията на депутатите, че нещо не е наред в текстовете. Йордан Тодоров от "Възраждане" заяви, че промяната трябва да се направи в общите условия, включително и за да се увеличи размерът на компенсациите.
Въпреки противоречията между управляващите и опозицията, текстовете бяха одобрени със 166 гласа - от мнозинството, ПП-ДБ, "Възраждане" и независими.
