Земеделският министър Десислава Танева предупреди търговските вериги, че ще следи цените на основните хранителни стоки българско производство и ако се забележи необосновано повишаване, ще предприеме съответните мерки. 

Предупреждението е по повод острите реакции на големите търговски вериги срещу проект на министерско постановление, с който те ще бъдат задължени да заградят половината от търговските обекти за стоки българско производство.

Според земеделският министър Сдружението за модерна търговия манипулира обществеността като твърди, че мярката ще доведе до покачване на цените.

"В предложените текстове има само въвеждане на едно единствено задължение - площи за предлагане на продукцията на местното население. По никакъв начин обособяването на площи, специално определени за български продукти, не би могло да бъде намеса в прилаганите модели на търговските вериги, още по-малко фактор за нарастване на цените на стоките", се казва в прессъобщение, разпространено късно във вторник.

В него земеделското министерство обяснява, че действията му са насочени в подкрепа на малките и местни производители. "Голяма част от родната продукцията е насочена към ресторантьорството и хотелиерството, които заради пандемията в момента са затворени. Чрез монополното си положение на пазара в България, търговските вериги могат да помогнат за съхраняването на българските земеделски производители, а не да злоупотребяват с тяхната ниска организираност и недостатъчна логистична подготвеност", посочва Танева.

Днес от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Сдружение „Произведено в България" (СПБ) излязоха с позиция, която подкрепя действията на земеделския министър. "Приветстваме, макар и закъсняла, волята на правителството да разработи мерки в защита на българското производство, тъй като в новата кризисна, а и в следкризисната ситуация, става въпрос преди всичко за националната ни сигурност", се казва в позицията на двете бизнес организации. Те настояват мярката да не е обвързана само с пандемията, а да е постоянна. Според тях в България "широко и недопустимо се прилагат от големите международни търговски вериги практики на злоупотреба с търговска сила, категорично отхвърляна от ЕК; на дискриминация и ценово ощетяване на българските производители чрез анти-пазарни правила и пр.”

"Ние не налагаме нито колко да се купи, нито откъде да се купи, а да има достъп до точката за предлагане на земеделска продукция на съответните местни производители. Не е нормално един производител, примерно от Сливен, да не може да си предложи стоката в съответния магазин, който е само на 5 км”, обяви по-късно пред БНТ Танева. “Цените какви ще бъдат, зависи от политиката на съответната търговска верига. Ние настояваме за достъп на местните производители (до търговските обекти) с целта местната общност да може да избере характерна продукция от региона. Аз две седмици, в качеството си на министър, трябваше да се моля на тези вериги да ми дадат данни за техните доставчици от чужбина, за да знаем какво може да се снабдява от български производители. И какво получих от тях - Нула! Платени от джоба на българския потребител медийни акции се подеха срещу мен. Но това, което правим, е подкрепа на местното производство. Имаме 100 000 земеделски производители, респект към тях. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат", смята агроминистърът. 

"В това няма вмешателство в сегашните им канали на доставки, логистика и разпространение. Това е минималното, което аправят усилия и да даде възможност за българския производител", каза още министърът.

По думите й, за да влезе в сила регулацията за търговските вериги, освен правителствено постановление, се налага и законова промяна, която ще бъде направена следващата седмица.

Земеделското министерство цитира и продуктите, произведени от български фирми, за които търговските обекти се задължават да обособят специални площи и щандове: мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; месо и месни продукти; ориз; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; мед; картофи и кореноплодни; зеленчуци – сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове; плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид.

От АИКБ и Съюз "Произведено в България" настояват към този списък да бъдат включени и рибата и рибните продукти.

“Всички земеделски производители да бъдат активни и да заявят пред бюрата по труда необходимата работна ръка за селското стопанство,” призова Танева. Първи започва розоберът, след месец. Тя припомни, че регистрираните в бюрата по труда не губят обезщетенията си, ако се включат в кампаниите за прибиране на реколтата.

Фонд "Земеделие" ще предостави 30 млн. лв. за нисколихвени заеми на български производители на плодове и зеленчуци. Удължава се срокът на договорите по инвестиционната помощ за растениевъди, хладилници в животновъдството, мандри и кланични пунктове.

След разговори с над 160 малки местни търговци на храни по области е договорено те да предлагат местно производство на плодове и зеленчуци. До  края на май ще бъде осигурена и финансова помощ за тези търговци, обяви земеделският министър.