Quantcast
Държавата иска да загради 1/2 от магазините за български храни | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Държавата иска да загради 1/2 от магазините за български храни

ДФ "Земеделие" ще отпуска едногодишни кредити с 2% лихва на производителите на плодове и зеленчуци за реколтата този сезон
Обновена
5 921
 Илияна Кирилова
Министър Танева надцака БСП с новите си идеи. Социалистите отдавна напират да наложат квоти и да ограничат вносните храни в магазините. Досега здравият разум надделяваше...

В разгара на коронакризата държавата се кани да "регулира" един от малкото работещи сектори -  хранително-вкусовия бранш.  

Министерството на земеделието е подготвило проект на постановление, което в стил "БСП" въвежда квоти за стоките в хипермаркетите. Проектът залага изискване най-малко половината от площите в супермаркетите - щандове, регали, хладилни витрини, да бъдат запазени за български храни. Експертите на Десислава Танева са сложили и друг лимит - за доставките. Магазинът трябва да купува стоката директно и само от производителите в областта, в която се намира, или от фермери в радиус до 200 км. В проектопостановлението има и други "бисери" - например супермаркетът да може да продава на промоционална цена само ако е взел изрично писмено съгласие от производителя.

Творението си агроминистерството мотивира с желание да подкрепи родното производство в трудните времена. В момента обаче селското стопанство се нуждае не от квоти в магазините, а от работна ръка и от добра логистика. 

Сдружението за модерна търговия (СМТ) остро реагира на идеите на ресорното ведомство.
"Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители - повишаване на цените, ограничаване на избора, дефицит на стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество", посочва в позиция до медиите сдружението, което обединява големите търговски вериги у нас.

 

ОБРАТЕН ЕФЕКТ

"Въпреки че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги", поясняват търговците. 

ЗАПЛАХА

Нормативните недомислия могат да доведат и до наказателни процедури от ЕК, предупреждава Сдружението за модерна търговия. "Предложените промени противоречат на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ", се казва в позицията.

 

19 "против"

Търговските вериги представят в 19 точки основните икономически аргументи срещу механизмите в проектопостановлението:

Икономически аргументи

  1. Споделяме желанието за по-силно потребителско търсене на български стоки, но задоволяване на това търсене не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави според бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и натрупаните анализи за търсенето от страна на потребителите. Подобни анализи са неразривно свързани с концепцията на съответния оператор - минимаркет, супермаркет, хипермаркет, квартален или специализиран магазин.
  2. Ограничаването на промоциите директно вдига цените храните. Около 1/3 от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително в без това тежък за всички български потребители момент.
  3. Обособяването на блокове за български стоки на различни по рода си продукти/продуктови групи, които са поне 50% от площта на продаваните продукти, при отчитане на оборудване, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматично до допълнителна загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността.
  4. Технологията на листване на нови артикули/продукти в търговските вериги е пряко свързана с гарантирането на интересите на потребителите. В тази връзка търговските вериги изискват наличие на поне един от общоприетите международни сертификати, както и извършване на одити на производствените бази и на самите продукти, съгласно политиката на съответната компания за безопасност и качество на новите продукти. Процесът отнема не по-малко от 4-6 месеца работа на търговците и одитните дружества
  5. Разстоянието от 200 км. е определено от локацията на търговския обект, при положение, че логистичният модел на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад, от който на свой ред се доставя до филиалната мрежа с цел оптимизиране на логистичните разходи и единен контрол на количество и качество на доставките, което също оптимизира разходите. Предложената регулация постига точно обратното - увеличени логистични разходи.
  6. Организирането на блокове/щандове - проектиране, произвеждане, доставка на оборудване, намиране на нови доставчици, договаряне с тях, подписване на договори и старт на поръчки и доставки - ще отнеме месеци (по първоначална оценка минимум 6 месеца), в които на производителите няма да може да се помогне с реализация на продукцията, на потребителите няма да може да се осигури нужното количество продукти, а за търговските вериги ще възникнат много допълнителни разходи и ограничения на продажбите, които ще доведат до нуждата от съкращаване на персонал и допълнително засилване на негативните ефекти от кризата, вместо тяхното намаляване.
  7. Има риск от невъзможност за покриване на количествата на ниво производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Твърде е вероятно липсата на стимули за конкуренция между производителите да доведе до влошаване на качеството на предлаганите стоки
  8. Нуждата от допълнителна инвестиция за извънредно оборудване ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български произход неконкурентни.
  9. Българските производители, които все още не работят с големите търговски вериги трябва също да направят големи инвестиции. Необходимото качество на храните по европейски стандарт не може да се постигне в рамките на няколко дни, дори и месеци, от тези български производители, които и досега не са могли да го направят.
  10. Липсва ясна дефиниция за „продукт, произведен в България”. Не става ясно как ще се прилага изискването, когато в храната са вложени суровини с различен произход, включително когато определени суровини традиционно не се произвеждат в България. Същевременно, не се държи сметка, че много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България, но с небългарски суровини, а много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини.
  11. Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната, което означава, че освен до различно ценообразуване, това ще доведе и до неравнопоставеност на условията за различни производители в различни региони, заради разликата във възможностите им за производство. Няма субсидиране, което да може да ги уеднакви, тъй като наличието или развитието на потенциална работна сила, климатични особености и природа са фактори, които не се влияят от никакви регулации. С предложените регулации освен това част от магазините ще останат празни, или полупразни поради обективна невъзможност да бъдат заредени по изискванията на проекта.
  12. Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече, получили са и получават експортни възможности в много европейски държави. “Притискането” на техните продукти чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.
  13. Евентуална реципрочна мярка в тези експортни пазари за продуктите на изнасящите български производители (заради планираните сега с проекта ограничения за импортни продукти от тези страни) ще съсипе това диверсифициране на пазарните им експозиции, постигнато благодарение на мрежата от магазини на търговските вериги в Европа.
  14. Проектът е дискриминационен към търговските вериги спрямо останалите участници в логистичната верига на снабдяване на населението с хранителни продукти.
  15. Въпреки че изискването за дела на продуктите с български произход е отправено към търговците, изпълнението на регулацията на практика е в ръцете на потребителите и производителите. В същото време, противно на логиката в организацията на веригата на доставка на храни, отговорността и санкциите съгласно проекта са вменени само на търговците, което представлява дискриминация.
  16. Прилагането на тази регулация ще увеличи цените на предлаганите стоки в търговските вериги, а оттам и разходите на потребителите. А по-високите цени на българските храни ще намалят потреблението им.
  17. Целта да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни.
  18. Най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България.
  19. Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през задната врата.

 

МЕРКИ

Същевременно УС на държавен фонд „Земеделие” отпусна 30 млн. лв. за краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2020 г. От тях 5 млн. лв. се разпределят в помощ на оранжерийното производство.

Решението има за цел да подпомогне българските производители на плодове и зеленчуци. То е съобразено и с искането на Националната асоциация на оранжерийните производители за предприемане на мерки, заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

На подпомагане подлежат земеделски стопани, които имат подадено и приключено заявление по схемите за обвързано производство на плодове и полски и/или оранжерийни зеленчуци за реколта 2020 г. Градинарите и овощарите трябва да са подавали заявление за подпомагане по същите схеми поне 3 години назад (за Кампания 2017, за Кампания 2018 и за Кампания 2019 г.).

Кредитите ще се предоставят при лихва в размер на 2% и следва да бъдат погасени до 30 юни 2021 г.

ДФ „Земеделие“ тепърва ще изготви указания, заедно с компетентните дирекции на МЗХГ, които министърът на земеделието, храните и горите трябва да утвърди.

Още

Прокуратурата онемя за абсурдните оценки на заменките по морето

26.04.2021

ТАНЯ ПЕТРОВА

6325
Ново проучване доказа двойния стандарт при храните в ЕС

27.03.2021

ЮЛИАНА БОНЧЕВА

3390
ЕС одобри брашнените червеи за човешка храна

19.01.2021

7262