Изненадващо служебният кабинет представи проект на бюджет за 2023 г. с огромен дефицит въпреки заявките, че той ще бъде свит до 3% от БВП.

Проектът е изготвен на базата на действащото законодателство, без да се предприемат никакви данъчни промени и орязване на разходи. Той предвижда дефицит от 6.4% от БВП или дупка в хазната от 12 млрд. лв. Предвижда се страната да изтегли нов дълг от 13.7 млрд. лв., при което в края на годината държавният дълг ще скочи до 46.8 млрд.лв. или 25.3% от БВП.

Министър-председателят Гълъб Донев и министърът на финансите Росица Велкова направиха съвместно изявление в Министерски съвет. "Двете водещи политически формации обявиха, че не подкрепят данъчните промени за увеличаване на приходите, предложени от служебния кабинет. Това заявиха и други парламентарни партии. При тази липса на парламентарна подкрепа предлагането на бюджетен дефицит от 3% би било с предизвестен финал. Не може да си позволим действия на инат", заяви премиерът Гълъб Донев.

Припомняме, че МФ представи по-рано данъчни промени, сред които въвеждане на нов данък върху свръхпечалбата на всички фирми, вдигане на ниските ставки за ДДС отново на 20% за ресторантьори, фитнеси, туроператори и се премахване на нулевия акциз за природен газ, метан и ел.енергия от ВЕИ. 

Донев обаче увери, че служебният кабинет и финансовото министерство ще съдействат на народните представители за отразяването на всички предложения за свиване на недостига в бюджета.

Министърът на финансите Росица Велкова заяви, че постигнатият ръст от 21% в събираемостта на данъчните постъпления през първото тримесечие на годината не е достатъчен, за да настигне значителното увеличение на разходите. Голяма част от гласуваните от предишното Народно събрание облекчения, помощи и компенсации влязоха в сила през втората половина на 2022 г., но сега имат целогодишен ефект и затова разходите и загубите за бюджета са двойно по-високи. 

В проектобюджета до края на годината се предвижда приходната част да е с 6.1 млрд. лв. повече от миналата година, въпреки намалените данъчни и акцизни ставки за редица стоки и услуги. В същото време разходната част е с 11.8 млрд. лв. повече от миналата година, което влошава дефицита с 5-6 млрд. лв. допълнително в сравнение с миналогодишния.

Велкова припомни, че от 1 юли пенсиите ще бъдат увеличени с 12%, което е допълнителен разход от 3.7 млрд. лв. С 10% ще нараснат и заплатите в тези бюджетни организации, които не са получили актуализация през миналата година. За учителските заплати са предвидени 545 млн. лв. допълнително, така че да достигнат 125% от средната заплата за страната.

Финансовият министър призова депутатите да не допускат "хазартно отношение към публичните финанси, защото е опасно за цялото общество".

ПАРАМЕТРИ

Проектобюджетът е придружен и от актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., разработена на база на действащите в момента нормативни актове, предопределящи приходите и разходите.
Така дефицитът за 2023 г. се очертава да е 6,4% от БВП, за 2024 - 6.2% от БВП, а за 2025 г. - 4,7% от БВП.

Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.

В проектобюджета за 2023 г. не се предвижда ново увеличение на минималната работна заплата. Отразено е увеличението от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв.

През периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението към БВП се очаква да нарасне от 21.8% в края на 2022 г. до 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.
 

ПЪРВИ КОМЕНТАРИ

"За да стане дефицитът 3%, очевидно трябва да се вземат тежки и трудни решения", коментира Деница Сачева от ГЕРБ в предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви. Тя посочи, че подобни сериозни решения не могат да се вземат от група, която има 60 депутати. "Споразумяхме се с ПП-ДБ да видим какви са числата и прогнозите на Министерството на финансите и оттам нататък да седнем да говорим", обясни депутатът. Сред потенциалните теми на тези разговори тя очерта търсенето на резерви, преглед на събираемостта и т.н.

Сачева опроверга и ширещите се опасения, че ще се стигне до намаляване на социални плащания. "Няма как да се случи вече дадени социални придобивки да се отнемат", посочи тя. Но изтъкна, че е важно да не се спестява от разходи за развитие, защото това би било изключително погрешно.