Митът за високата инфлация е основното оръжие на неприятелите на еврото, но "ефективността" му намалява. Затова противниците на членството на България в еврозоната вече имат друга тактика  - те призоват да не бързаме да влизаме там. Това се открои ясно на днешната кръгла маса в Народното събрание на тема "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове". Засега плановете са България да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г.

За отбелязване е, че определени кръгове продължават упорито да плашат с ценови шок при смяната на лева с евро - въпреки че всички експертни анализи и проучвания опровергават легендите с факти и числа за всяка от държавите, заменили вече националните си валути с евро.

Депутати и гости на дискусията, която бе организирана и ръководена от шефа на бюджетната комисия в НС Любомир Каримански от ИТН, коментираха, че  инфлацията в България е доста висока и това може да се окаже основно препятствие към влизането в еврозоната след година и половина - един от критериите за членство е ниска инфлация. 
Каримански обясни, че важните теми за еврото и за ръста на цените трябва да се дискутират по-често. Депутатът от ИТН вдигна голям шум, че правителството бързало да приеме "тайно"  плана за въвеждане на еврото -  макар че въпросният план бе публикуван за обществено обсъждане още миналата година и при това урежда само технически въпроси на подготовката - в какви срокове ще стаава обмяната на левове, колко време магазините ще трябва да показват цените в евро и в лева, за да може хората да сравняват, и т.н.

Шефът на бюджетната коментира, че инфлацията у нас е висока, защото към външните фактори се добавят и вътрешни причини, и посочи, че тя ще достигне 11.9 % през 2022 г. -  двойно по-висока от тази, която се прогнозира за ЕС и за Еврозоната.

Йордан Цонев от ДПС се възмути, че в кръглата маса участват петима бивши финансови министри, а настоящият отсъства. Има уважителни причини, казаха депутати от "Продължаваме промяната".  Един от бившите - Милен Велчев, обяви, че готвените сега мерки на правителството не са правилно прицелени и няма да ограничат инфлацията, по-скоро ще я насърчат. 

Калин Христов, подуправител на БНБ  поясни, че в момента имаме най-трудната за потискане инфлация.  Паричната политика продължи дълго да е стимулираща, без да има нужда от това. Висока инфлация се спира с високи лихви и рецесия, подчерта той. Христов се опасява от инфлационна спирала. 

Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ посочи, че опитът на държавите, въвели еврото, показва, че не са имали никакви главоболия с инфлацията след това. 

„Ако в България след въвеждането на еврото има висока инфлация, това няма да е заради еврото, а по други причини, каза шефът на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов, като посочи, в държавите приели вече единната валута, изобщо не е имало бум на цените.

ЗА и ПРОТИВ

Финансовият експерт Никола Янков  припомни пред „Сега“, че дискусии за еврото се водят от 2005 г. „Изписаха се стотици доклади по темата, има десетки анализи от най-различни икономически центрове, както и дузина публични конференции и кръгли маси. През 2018 г., когато правителството на Борисов се беше разколебало да подава заявка за членство в еврозоната, пак се организира голяма обществена дискусия за ползите и рисковете и в края на краищата кабинетът се престраши да пусне писмото", посочи Янков.

"Опитите в момента да се стопира процесът (защото те са именно такива, никой не го интересува никакъв "анализ", анализи има десетки), са мотивирани от желание да се спре евроатлантическата интеграция на страната, нищо друго. Еврото е котвата, която ще задържи окончателно България в домейна на западните демокрации и извън лапите на Москва“, категоричен е експертът. 

Според него руски проксита и група екстравагантни теоретици, търсещи обществено внимание, "веят байряка" и оплакват "гордия български лев".

„Същите хора държат спестяванията си в евро и продават имоти и автомобили в евро. Еврозоната е много повече геополитически въпрос, отколкото икономически за България. Ние икономически сме в еврозоната  - откакто има валутен борд. Това е ясно на всеки средно интелигентен човек", каза още Янков, като подчерта, че решението за въвеждане на еврото е взето още през 2005 г. с подписването на договора за присъединяване на България към ЕС“.

Финансистът обаче се притеснява от поведението на ИТН и БСП, които настояват, че не трябвало да бързаме за еврозоната: "Това значи, че те са против по принцип".

Янков изтъкна, че Хърватия, която влезе в ЕС след нас, ще ни изпревари за еврозоната и ще влезе там още на 1 януари 2023 г. „Най-голямата разликата между Хърватия и България е, че там няма такава здрава пета колона на Русия в политическия им елит. Затова нашите пишман-патриоти не обичат да коментират тази бивша югорепублика, а също и Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония“, каза Янков и добави, че хърватите вече пътуват без визи до САЩ.