Пълна забрана на рекламата на хазартните игри, на организаторите им и на свързаните с тях отличителни знаци, одобри днес правителството на редовното си заседание. Освен това кабинетът одобри и законови промени, които увеличават голяма част от данъците и таксите, дължими от хазартните фирми.
"И в момента в действащото законодателство са предвидени редица ограничения на рекламата на хазартни игри, включително на съдържанието, местата и начините на нейното разпространение, както и изисквания за предупреждение за риска от развиване на зависимост. Въпреки това практиката показва, че съществуващите ограничения не са достатъчни за по-ефективното ограничаване на негативното въздействие на рекламата на хазарт", се посочва в мотивите на правителството.
Действително в много реклами забраната се заобикаля, а хазартът се представя като обичайна и социално приемлива форма на развлечение. А в онлайн пространството достъпността на рекламните послания е почти неограничена, като самата реклама на хазарт трудно се разграничава от останалото съдържание.
Затова се предлага в Закона за хазарта пълна забрана за рекламиране на хазартни игри, организаторите на хазартни игри и свързаните с тях отличителни знаци, независимо от формата, начина и мястото на разпространението им.
Допуска се само ограничено присъствие на търговски марки на организатори на хазартни игри при спонсорството на спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на дейности в областта на културата, здравеопазването и образованието. Този вид реклама ще става при специално ограничение на телевизионното и онлайн излъчване на спонсорираните прояви.
Преустановява се и дейността на т.нар. афилиейт оператори, които популяризират хазартните игри.
По-високо облагане
Въвежда се еднократна държавна такса за получаване на лиценз или продължаване на срока му за производство, разпространение и сервиз, както и при внос на игрално оборудване. За 5-годишен лиценз таксата е 50 000 евро, а за 10-годишен - 100 000 евро.
Увеличава се алтернативният данък за игралните зали и казина, който се определя в Закона за корпоративното подоходно облагане. Повишението е 800 лв. на 600 евро за игрален автомат на тримесечие, а за игралните маси от 22 000 лв. на 13 000 евро на тримесечие. За друго игрално оборудване увеличението е от 5 000 лв. на 3 000 евро за оборудване на тримесечие.
От 1 януари 2028 г. алтернативният данък по ЗКПО ще се отмени и ще се замени с двукомпонентна държавна такса, предвидена в Закона за хазарта. Постоянната компонента ще представлява задължителни минимални месечни такси, към които ще се добавя и променлива част, която ще отразява получените залози и изплатените печалби. Целта на този вид облагане е държавата да си гарантира минимално ниво на приходи от хазартни дейности и да ограничи значителните колебания в оборотите.
Въвежда се и минимален месечен размер на държавна такса за онлайн залагания - не по-нисък от 100 000 евро.
С цел повишаване на бюджетните приходи от хазартна дейност и осигуряване на финансиране за административните дейности, свързани с поддържането на лицензите, се увеличават и еднократните такси за издаване и поддържане на лиценз. За лотарията, тотото и техните разновидности, както и за залагания върху резултати от спортни състезания и върху случайни събития, с изключение на онлайн залаганията – таксата нараства до 300 000 евро. За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания – на 400 000 евро, а за поддържане на лиценз за казино – на 300 000 евро, когато срокът на лиценза е 5 години. При 10-годишен лиценз таксите скачат двойно.
Игралните зали с лиценз за 5 години ще се дължи такса 75 000 евро, ако игрите са организирани в населени места до 500 000 жители. Таксата става 150 000 евро, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. При 10-годишни лицензи, тези такси скачат двойно.
Увеличава се и размерът на вноските за социално отговорно поведение, които се дължат от организатори на хазартни игри за съфинансиране на държавните политики за превенция и ограничаване на хазартната зависимост. За онлайн залагания таксата става 60 000 евро, за игри в игрално казино - 20 000 евро, и за всички останали хазартни игри - 10 000 евро. Приходите от вноските за социално отговорно поведение се предоставят в еднакъв размер на три министерства - на спорта, на здравеопазването и на образованието.
По-строг контрол
При организиране на онлайн залагания от чуждестранна фирма се въвежда изискване за място на стопанска дейност в България. Така се създава допълнителен механизъм за проследяване на финансовите потоци и откриването на несъответствия между декларираната дейност, размера на залозите, изплатените печалби, приходите и разходите и дължимия корпоративен данък. Освен това по този начин се гарантира, че приходите от онлайн залагания, разходите по тях и реализираната печалба ще се отчитат в България и ще се облагат с корпоративен данък.
Друга важна промяна е предвиденото изграждане и поддържане на дистанционна електронна връзка между игралните системи на организатори на хазартни игри и информационните системи на НАП.
Целта е да се осигури автоматизирано предаване в реално време или в определени нормативно установени интервали на информация за функционирането на игралните системи - игрални устройства, извършени залози, изплатени печалби, реализирани приходи и друга информация.
Въвежда се и задължителна парична вноска от страна на банки, платежни институции и дружествата за електронни пари, които извършват платежни операции, свързани с участието в хазартни игри и изплащането на печалби. Обслужването на тези операции генерира възнаграждения за платежните институции, но към този момент не е предвиден механизъм за насочване на част от тези средства към държавния бюджет. В тази връзка се предлага да се създаде част от получаваните от тях възнаграждения над определен праг да се внася в държавния бюджет, а именно разликата, надвишаваща 1,5% от стойността на платежната операция.
Както "Сега" вече писа с промени в Закона за хазарта се предлага и пълна забрана за извършване на плащания в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни дейности, доставки на материали и предоставяне на услуги. Плащанията ще стават по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти. Целта е ограничаване на сивата икономика в сектора и създаване на равнопоставена конкурентна среда за строителните компании, които спазват законодателството, посочват вносителите.
