Загубите, които спестяванията на българите търпят от растящите цени, възлизат на близо 2.19 млрд. лева годишно, изчислиха експерти на Impetus Capital. От финансовата компания обясняват как се получава огромната сума - при годишна инфлация 4.2% (с толкова е поскъпнал животът от януари 2019 до януари 2020) и при положение че лихвите по депозитите клонят към нулата (по данни на БНБ средната лихва е 0,57%) се получава обезценяване на спестяванията ни от 3.62 процента. С други думи на всеки 100 лева в банка за година губим 3.62 лева.

За отбелязване е, че въпреки ниските лихви и тръгналата нагоре инфлация депозитите на населението в банките продължават да растат.  В края на миналата година влоговете на домакинствата в банките достигнаха забележителните 55,645 млрд. лева, отбелязвайки пореден значим годишен ръст - с 8 процента. 

Това е лесно за обяснение - обикновеният българин се страхува да търси алтернативи за средствата си, защото не познава финансовите пазари и борсовата търговия, а не всеки има достатъчно големи суми, за да инвестира в апартамент например. 

У нас хората влагат едва 2,4% от свободните си пари в акции и дялове на компании. За сравнение в Източна Европа този процент е 20% от спестяванията. Рекордьори в ЕС са скандинавските страни. 40% от активите на шведите и финландците са в акции  или друг вид капиталови инвестиции, показват данните на  Impetus Capital.

Влоговете на българите в диапазона между 5000 и 50 000 лева, са на обща стойност 26,12 млрд. лева, което е средно 15 хил. лева.  Притежателите на такива влогове  обикновено са най-активната инвеститорска група в растящи компании по света, посочват финансовите консултанти.

ЕКСПЕРИМЕНТ

Очевидно има какво да се прави за повишаване на финансовата култура на българина. Навремето масовата приватизация бе рекламирана като средство хората да се научат да управляват парите си по-добре, вкл. като инвестират в акции и дялове на предприятия, от които после да получават дивидентни. Опитът не бе много успешен, защото от масовото раздържавяване спечелиха най-вече приватизационните фондове, а разяснителната кампания не бе особено активна и  продължителна. Недоверието на българите също каза своята дума.