През август БНБ е закупила 2 тона злато, показват последните данни на Световния съвет по златото. Това нарежда страната ни на второ място в света за този период, като повече злато е придобила единствено Казахстан (7.7 тона). Страната ни не е закупувала такова голямо количество злато от юни 1997 г.
Днес златото формира 9.5% от всички резерви на Българска народна банка.
Пред БНТ гуверньорът на БНБ Димитър Радев обясни, че това се прави заради еврозоната. Съгласно правилата на Европейската централна банка, при приемане на еврото Българската народна банка следва да предостави чуждестранни резервни активи на ЕЦБ. Тези чуждестранни резервни активи включват основно валута, но и злато – в съотношение 85% към 15%. Счетоводно тази вноска се отчита като вземане на БНБ от ЕЦБ и се записва като актив в баланса на БНБ, с което се осигурява достъп на БНБ до дохода на Евросистемата.
“Това е наше решение. Причините са две. Едната е стратегията, която имаме по този въпрос. Нашата идея е в рамките на няколко години резервите от злато в общите резерви на страната да достигат 10%. Ние се доближаваме до това число. Втората конкретна причина е присъединяването към еврозоната. Знае се, че при присъединяването към еврозоната ние трябва да направим внос към нетния размер с около 1 милиард 280 милиона евро. 85 % от тази вноска се прави във валута, 15 % във злато. Т . е. ни осигурихме необходимото количество, имайки предвид пазара на цените на златото, с която ще направим тази вноска. От друга страна, това ще ни осигури достъп до това, на което му казвам синьораж, или по друг начин казваме до дохода, който националните банки получават от участието си в евросистемата. Така че нетният ефект от това упражнение е силно позитивен финансово за България и този позитивен финансов се увеличава през годините,” каза Радев.
Над 1 тон през август са купули още четири държави – Турция и Узбекистан (по 1.9 тона), Чехия (1.7 тона) и Гана (1.6 тона). Продажби са осъществени от Русия (3.1 тона), Индонезия (1.8 тона) и Монголия (0.1 тона).
Общо пет централни банки по света са придобили повече от 10 тона злато от началото на 2025 г. Начело по този показател е Полша с 67.1 тона, следвана от Казахстан (32.4 тона) и Китай (22.7 тона). В топ 5 са още Турция и Чехия, добавили 21.4 и 14.1 тона.
Скок
Цената на златото достигна нов исторически връх надхвърли 4 000 долара за тройунция. Снощи фючърсите за днес, 8 октомври, се търгуваха на нива от 4005,80 долара.
Повишението се дължи на засиленото търсене на сигурни активи на фона на отслабващия американски долар, геополитическата нестабилност, икономическата несигурност и продължаващия инфлационен натиск. Инвеститорите се насочиха към безопасното убежище заради очаквания за намаляване на лихвите в САЩ и притеснения относно спирането на част от дейността на американското правителство.
От началото на годината благородният метал е поскъпнал с над 50 на сто, докато щатският долар е поевтинял с около 10 на сто.
Привлекателността на златото се увеличи тази седмица и заради политическите сътресения във Франция, където министър-председателят Себастиен Лекорню подаде оставка.
По всеобщо мнение на инвеститорите „златото вече е по-сигурно от долара“ и остава ключов инструмент за диверсификация на портфейлите в несигурната икономическа среда.
Централните банки продължават да бъдат водещи купувачи, натрупвайки близо 1000 тона злато през последните три години. В Азия, Индия отчете удвояване на вноса на злато и сребро само за един месец – ясен знак за продължаващо търсене.
Предишният рекорд от 3000 долара бе поставен през март, малко преди САЩ да обявят нови мита за Китай, ЕС и други ключови търговски партньори.
