Единственият полезен ход на България за кресненската отсечка от магистрала "Струма" е т. нар. пълен източен вариант, който изнася трафика над дефилето. Всякакви други маршрути са вредни за уникалната природа в пролома и ще навлекат на страната ни наказателни процедури от ЕК и парични санкции. Това обяви гражданската коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" на среща с журналисти.  

“Още през октомври Европейската комисия ясно каза, че не може да отпусне пари за проект, който нарушава европейски директиви. Решението е отстраняване на пороците и нова процедура за ревизия на избраната алтернатива”, обясни Даниел Попов от коалицията. 

Дори тази част от магистралата да бъде довършена с пари от българския бюджет, вместо с евросредства, както бе планирано, България няма да се размине със санкции, ако не спазва директивите на ЕС, които защитават птиците, животните и техните местообитания, поясниха природозащитниците.

Преди дни правителството призна, че се е провалило пред ЕК с проекта за кресненската отсечка - т.нар. Лот 3.2.  Това се случи, след като през октомври Еврокомисията съсипа от критики представения план за финансиране на лота, който предвижда тази част от магистралата да се раздели на две и едното трасе да се изнесе на изток над дефилето, а другото да следва сегашното шосе Е-79. “Избраният вариант за инвестиция (наречен G10-50) не е достатъчно обоснован поради недостатъци в анализа на околната среда, но и поради съображения за прогноза на трафика. Освен това проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи”, обяви тогава ЕК.  

След месеци размисъл София оттегли заявлението за еврофинансиране и обеща да се съобрази със "забележките" на Брюксел, да предприеме необходимите мерки и действия и до края на годината да кандидатства с нов формуляр. 

Според  "зелените" обаче каквито и еквилибристики да правят българските институции, няма как да опазят Кресненското дефиле, ако през него фучат автомобили - просто цялата магистрала трябва да се изнесе от него.

Досега се твърдеше, че алтернативите “дълъг тунел” и “пълен източен вариант” (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания вариант. Но данните в заявлението за финансиране, подадено и оттеглено от българското правителство, както и последните обществени поръчки, показват, че сумите всъщност са доста близки, обясниха "зелените". В анализ от 2018 г. АПИ твърди, че вариантът с дълъг тунел би струвал 743 млн.евро, пълният източен вариант - 603 млн. лв., а избраният вариант - 415 млн. лв., който обаче през 2019 г. поскъпна до 639 млн. евро, посочи Петко Ковачев от Института за зелена политика. 

Природозащитните алармираха за още един проблем, който може да докара на България наказателна процедура и санкции - заради нарушаване на евродирективата за безопасни магистрали. Оказва се, че не е направена оценка за пътна безопасност на избрания вариант, няма предложени решения за избягване на тежките катастрофи по сегашния път Е-79 и липсва задължителното алтернативно шосе, което да върви успоредно на магистралата.

Решението за "кресненската магистрала" е пълна преработка на екооценката, свеждане на избора до пълен обход на Кресненския пролом или пълен тунел, изготвяне на одит за пътна безопасност и осъществяване на изпълними мерки по път Е79 за намаляване на смъртността на животните. Всичко това може да стане до края на годината - ако правителството има волята на го направи. Построяване на магистрала извън пролома е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна, твърдят от коалицията "Да спасим Кресненското дефиле".