България губи 2,4 млрд. лв. при късно затваряне на въглищните ТЕЦ
България няма да получи достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС при заявените към момента срокове за отказ от въглищните централи. От фонда страната ни очаква 2,4 млрд. лв., които следва да отидат за въглищните региони Перник, Стара Загора и Кюстендил. Според Европейската комисия обаче сроковете, които България си поставя за затваряне на въглищните централи – 2038 г., е неамбизиозен и извън поставените от ЕК цели за енергетиката и климата.
Това стана ясно от коментар на новия вицепремиер по климата и министър на околната среда и водите Борислав Сандов пред Нова тв.
Годината, която е референтна за много държави със сходен дял на въглищата като Гърция и Германия, е 2030 година. Самата логика на фонда като финансов инструмент, който е създаден с хоризонт 2030 г., не предполага посочване на толкова отдалечена във времето дата, коментира Сандов. 2030 година е посочена като референтна за постигане на целите в обасттта на енергетиката и климата още в първия член, в който се регламентира целта за създаването на фонда. На този фон в предизборна обстановка България посочи като крайна дата за ползването на въглища 2038 г., а пътят за достигането на тази цел е много витиеват. Предвижда се създаване на комисия за енергиен преход, която да изготви сценарии за отказа от въглища, които щели да се развиват на стъпки в годините 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 като крайна дата. Европейската комисия вече разкритикува остро липсата на яснота и в последната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, като изтъкна в прав текст, че посочената времева рамка не е достатъчно амбициозна. "Сега разбирам колко е важен въпросът, ще дискутираме с комисията", каза още Сандов.
„Имаме яснота за краткосрочните задачи, с които ще се захванем на първо време. Предстои преглед на концесията за ски зона Банско, където имаме доказано надвишаване на концесионната площ с 65%, както и на някои обекти по Черноморието“, коментира още Сандов. Той не е доволен от работата на някои регионални инспекции по околната среда като тези във Варна и Бургас, ще се работи като цяло и за подобряване на реда за извършване на оценки на инвестиционни намарения. Обмисляме възможността тези оценки да се правят по-окрупнено, за по-големи територии, а не обект по обект. В момента инспкециите са затрупани и не смогват, като се прокарват и недопустими решения. С цел повече прозрачност на страниците на инспекциите на видно място ще бъдат публикувани линкове към регистъра с всички чакащи решение за оценка обекти, коментира още Сандов. Той съобщи, че е готов с идеи за екип, като не всички са от „Зелено движение“. „Няма да предложа хора, преди да съм ги обсъдил с колегите. Ние сме организация, в която решенията винаги са се взимали демократично и хоризонтално“, каза още новият министър на околната среда и водите.
Темата за затварянето на въглищните централи бе употребена от различни участници в предизборната кампания, като в подписка за запазване на въглищния комплекс в Маришкия басейн се обявиха и Кирил Петков и Асен Василев. Бившият вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов пък обясняваше, че 2038 година не е твърда и мерките могат да се предприемат по-рано. В крайна сметка се стигна до уклончиви ангажименти от страна на България, които ЕК не приема.
Още по темата:
можете да направите дарение през PayPal
