Допълнителното облагане на свърхпечалбата в определени сектори е антиинфлационна мярка. В резултат на подобно облагане компаниите губят интерес да вдигат цените на стоките и услугите си. Така заместник-финансовият министър Людмила Петкова обясни в интервю пред bTV защо правителството предлага да въведе 33% допълнителен данък за банки, застрахователи, търговски вериги, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Тези икономически дейности са формирали най-високи свръхпечалби, 60% от свръхпечалбата във всички сектори по данни на НАП.
С призив за по-широк анализ на предложението за допълнително облагане на банковите печалби, излезе в специално изявление управителят на БНБ Димитър Радев.
"Въпросът не е дали банковата система може да понесе допълнителния данък. Тя е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна. Въпросът е дали мярката подобрява общия икономически резултат", посочва гуверньорът.
Според него трябва да се направи оценка на въздействието на новия данък върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. Защото вдигането на данъци, по думите на Радев, има цена и част от тази цена, например при финансовото посредничество, може да се прехвърли на данъкоплатеца.
За домакинството това означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятията – по-висока цена на капитала. Тази цена определя кои инвестиционни проекти ще бъдат реализирани, посочва управителят на централната банка.
Защита
"В референтния период 2020-2025 г. банките са отчели 588% ръст на печалбата си. Само за 2022 и 2023 г. ръстът е 320%. Това не са нормални печалби", даде пример зам.-министър Петкова пред БТВ.
От думите й стана ясно, че голяма част от тези извънредни печалби, вместо да се инвестират в икономиката ни, се разпределят като дивидент между акционерите и напускат страната ни.
Петкова припомни, че подобна мярка е общоевропейска практика, въведена по време на енергийната криза през 2022 г. и обявена като вноска „икономическа солидарност“.
Все пак Петкова посочи, че идеята е извънредната компонента от печалбата да бъде внесена в бюджета и така да бъдат подпомогнати другите политики на държавата – култура, здравеопазване, образование.
От допълнителния данък се очакват да постъпят 1.035 млрд. евро 2027 г. , става ясно от оценката на въздействието, която съпътства законопроекта, публикуван за обществено обсъждане. В него се посочва, че за свръхпечалба ще се счита всяко увеличение с повече от 20% от средната печалба, реализирана в периода 2020-2025 г., като разликата ще се облага със ставка от 33%. Облагането ще е еднократно през 2027 г.
Дежавю
За облагане на свръхпечалбата на банките се заговори преди две години при съставянето на бюджета за 2025 г. отново в опит да се свие огромния дефицит. Тогава служебен министър на финансите бе именно Людмила Петкова. Идеята обаче бе остро отблъсната от банките, включително и от БНБ. Година по-късно друг министър на финансите - Теменужка Петкова, договори с банките да платят авансово 500 млн. лв. данък печалба, дължим за 2026 г.
Всъщност еврорегламентът за временната солидарна вноска бе приет през 2022 г. за петролни и газови компании, реализирали огромни печалби от високите цени на петрол, газ и горива по това време. Така за 2022 и 2023 г. държавата обяви, че е събрала 217 млн. лв. данък "свръхпечалба" от фирмите в секторите, свързани с нефт, природен газ, въглища и нефтопродукти. Основната част от новия данък бе платен от "Лукойл Нефтохим".
Изключения
Сега обаче сектор "Енергетика" е изключен от плановете на правителството за допълнително облагане. Изключени са и всички производствени предприятия в страната, както и транспортът и земеделието. "В енергетиката и без това цените са регулирани, а при горивата свръхпечалбата вече е обложена в периода 2022-2024 г.", посочи днес Петкова.
