С венци и цветя признателни българи отрупаха паметния камък пред гроба на Иван Вазов в София. Навръх 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература, който умира на 22 септември 1921 г., Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет. То се проведе на гроба на твореца, намиращ се в градинката зад църквата "Св. София" в столицата.

На панихидата присъстваха представители на Националния литературен музей, родственици на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната. В градинката зад църквата се събраха и десетки граждани. Вазови стихове изпълни актьорът Георги Златарев.

"Вазов е България и всичко българско, което ние сме съхранили от векове. Когато чета Вазов, аз се връщам 100-150 години назад и се чувствам негов съвременник. Моята българска кръв се връща още преди Освобождението, както и в следосвобожденска България. Той е автор и на Възраждането, и на модерната българска литература. Няма друг български писател, който приживе да е обявен официално за Народен поет", отбеляза пред присъстващите Атанас Капралов, директор на литературния музей.

Думи за Патриарха на българската литература произнесе и съвременната българска писателка Здравка Евтимова. "Горещо благодаря! Всеки в своето сърце издава указ, не само за това, че Иван Вазов е народен поет, Иван Вазов е България. Всички хора на духа, всеки българин, независимо къде го среща слънцето, винаги носи в сърцето си "Аз съм българче", посочи тя.

По повод 100-годишнината от смъртта на поета, в къща музей "Иван Вазов" в София е подредена временна специална изложба, която вече предизвика силен интерес у посетителите. Сред експонатите, свързани с кончината му, са посмъртната маска, програма на погребението на поета, организирана от Министерство на народното просвещение, списък на Вазовите произведения, поставени в гробницата при полагане на тленните му останки, фотографии, писма, рисунки и др.

ЕЛИН ПЕЛИН ЗА КОНЧИНАТА НА ВАЗОВ

Иван Вазов умря.

Грандиозният мраморен стълб, който крепеше кръстния купол на цяла една епоха, рухна.

Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката й гордост от сенките на миналото, всичката й вяра в бъдещето, всичката й наивна радост и трагична скръб в настоящето.

Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше във всички поломени граници на нашето отечество, от всички кътове на българското племе.

Той беше и велик образ на литератор с труда си, с моралната сила на личността си и на произведенията си.

С неговата смърт нашата бедна литература остава без лик.

[Излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 39, 28 септември 1921, с. 1. Целият брой на вестника е посветен на Иван Вазов по случай неговата смърт. Текстът на Елин Пелин е на първа страница под портрета на Иван Вазов.]