Quantcast

Медия без
политическа реклама

Само при ромите раждаемостта позволява възпроизводство

Жените във фертилна възраст у нас са намалели с 22% за 10 г.

13 Дек. 2022
НСИ
Относителен дял на жените според броя на децата им по области към 7 септември 2021 г.

Раждаемостта в България е намаляла три пъти в сравнение с началото на миналия век, но въпреки това страната ни стои над средното ниво в ЕС. За десет години жените във фертилна възраст са намалели с 22,5%. Най-ниска е раждаемостта при жените с висше образование и само при ромския етнос раждаемостта позволява просто възпроизводство. Тези данни от Преброяване 2021 огласи днес Националният статистически институт.

Броят на жените във фертилна възраст (15-49 навършени години) нараства до 1975 г., като достига 2,178 млн., след което започва да намалява, за да достигне 1,295 млн. жени при преброяването през 2021 г. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22.5%.

Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 г. Последните данни на Евростат са за 2020 г. и дават 1,5 коефициент на плодовитост за ЕС. През последните десет години показателят за България се задържа на нива над 1,5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението, отбелязват статистиците.

Към 7 септември 2021 г. майките на две деца остават най-голям дял от жените на възраст 12 и повече навършени години - те са 44,6% от всички, или 1,353 млн. 24,7%, или 748 хил., имат по едно живородено дете. 204 000 жени имат три деца (6,7%), като тук е любопитно, че броят им е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените. Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.

 

ПО ОБРАЗОВАНИЕ

Както е обичайно, броят на децата е в обратна зависимост на образованието. Жените без работа и без образование във възраства група 15-64 г. имат средно 3,07 деца. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование, които имат средно 0,90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.

 

ПО ЕТНОСИ

Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2,25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.

И при ромите, и при турците обаче раждаемостта намалява. Жените над 50-годишна възраст от ромския етнос имат средно над 3 деца, докато в по-ниската възрастова група - 25-49 г. броят на децата е 2. При жените от турската етническа група средният брой деца е над 2 във възрастите от 55 години и повече, като сред най-възрастните жени (70+) той е 2,71. При самоопределилите се към българската етническа група средният брой живородени деца е най-висок (1,85) сред тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години.

 

ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Разпределението по вероизповедание показва, че средният брой живородени деца е най-висок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание - 1,83 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при протестантите - 1,82, следват друго християнско (1,63), източноправославно (1,43), католическо (1,36) и арменско апостолическо (1,26). При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1,40.

 

ПО ОБЛАСТИ

Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за София. Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в област Габрово (32,1%), а най-нисък - в област Кърджали (16,1%).

При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6%), Перник (5,9%) и София - 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.

Налице са разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1,81) и Сливен (1,70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1,47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в София - 1,18 деца.

Какво знаем дотук от Преброяване 2021:

 български емигранти в чужбина от периода 1980-2021 г. са се завърнали в родината. Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил. или 14,9%, следва Германия - 41 хил. или 13,1%, Испания - 27 хил. или 8,7%, и Гърция - 27 хил. или 8,5% от пребивавалите в чужбина.
Различията в заплатите и възможностите за работа по градове и региони превръщат все повече българи в трудови мигранти. Половин милион души пътуват редовно за работа в друго населено място, нерядко и в друга област.
от населението на България се самоопределят като роми, а 8,4% - като турци. И при двата етноса има леко намаление в сравнение с 2011 г. Руснаците са петият етнос в България и се увеличават с над 40% за десет години.
от живеещите у нас имат висше образование - значително увеличение за последните 10 години. Жените обаче увеличават преднината пред мъжете по образователен статус - всяка трета жена е с диплома за висше образование, докато при мъжете делът на висшистите е 21,5%.
Десетки градове в България са такива само на теория - в тях живеят в пъти по-малко хора, отколкото в един квартал на голям град. Нито един областен град не е успял да надмогне отрицателния прираст за последните 10 години - намаление на населението има във всички тях.
души по-малко - това е равносметката на демографската ни катастрофа за периода 2011-2021 г. Това е най-големият срив в броя на живеещите у нас, откакто се прави национално преброяване на населението.

 

Още по темата