Случва се някой жител на страната да се самоопредели като табуретка, но като цяло населението на България е толкова шарено, колкото е било открай време и у нас вятърът на глобализацията духа само в една посока - навън. Традиционните етнически групи в страната - българи, турци, роми, помаци и пр., се топят и това би следвало да бъде компенсирано с внос, но чужденците у нас все още са незначително малко и идват основно от трети страни, а не от Европа.

Етническата принадлежност се обявява в рамките на националните преброявания доброволно и е въпрос на самоопределяне. Относително висок процент от хората не желаят да отговорят на тази част от анкетната карта (етносът е отделен въпрос от гражданството). Тези три фактора предопределят, че резултатите не показват съвсем точна картина на етническата структура на населението - смята се например, че делът на турците и ромите е подценен. Такива данни обаче по правило се възприемат като чувствителни и се събират само в рамките на преброяванията, затова и обикновено се чакат с най-голям интерес. Националният статистически институт представи етнокултурните характеристики на населението към 7 септември 2021 г., а по запитване на "Сега" предостави на редакцията допълнителни справки от Преброяване 2021. Каква картина на етническата структура на населението показва тази информация?

България през 1888 г.: испански евреи, гърци, власи

Населението на България сега изглежда много по-хомогенно отколкото е било преди век. Няколко моментни снимки от обиколките на Константин Иречек, описани през 1888 г.:

Самоков: Той брои 9970 жители, от които 833 са испански евреи, 608 турци и 130 румънци (власи). Има заможен вид и до неотколе бил пръв град на запад, като е стоял по богатство и напредък по-високо от София и Кюстендил.

Созопол: Жителите (2958 души с 532 къщи) са всичките гърци. От постоянните сношения с българските селяни мнозина разбират или говорят лошо български.

Шумен: Шумен брои 47 джамии, 2 български църкви, 1 арменска, 1 еврейска хавра и има 21 186 местни жители, от които 9825 българи, 9134 мюсюлмани, т.е. турци, татари и цигани, 1098 испански евреи, 986 арменци и 143 чужденци. Турци и християни за чудо тук добре живеят; преди в отделни махали, но сега старите махали са се смесили.

Анхиало (днес Поморие): Градът е доста голям, с 861 къщи и 4922 жители, които освен 181 българи и 171 турци всички са гърци. Със своите оживени улици той има повече градски вид, отколкото Бургас.

България през 1900-2021 г.: Трите основни етноса се топят

През 1900 г. 77,1% от населението на България е определено като българи, делът на турците е 14,2%, на ромите - 2,4%, а 6,3% са от друга етническа група. Оттук нататък турската етническа група намалява почти непрекъснато като дял, като достига най-ниска точка през 1975 г. - 8,4%, колкото е и сега. При това преброяване 90,9% от населението са обявени за българи, а ромите почти изчезват - 0,2% (също най-нисък дял в историята на преброяванията). По това време комунистическият режим вече прави опити за смяна на имената на различните етноси с български (200 000 помаци променят имената си в периода 1970-1974 г.), така че резултатите със сигурност са белязани от политиката на времето.

С началото на прехода етническата структура се връща към обичайните си измерения и в голяма степен остава същата и до днес - през 1992 г. българите са 85,7%, турците - 9,4%, ромите - 3,7%. През 2011 г. ромската етническа група достига най-висок относителен дял за последния век - 4,9%, а днес е 4,4%. Разпределението на трите основни етноса у нас към 7 септември 2021 г. е: 84,6% българи, 8,4% турци, 4,4% роми.

Свикнали сме да смятаме, че ромите са най-бързо множащият се етнос у нас, но всъщност те намаляват най-бързо през последните 10 г. Припомняме, че за 10 г. намалението на населението е с 844 781 души. Българската етническа група е загубила 546 130 души (9,6%) спрямо 2011 г., турската - 79 940 души (13,6%), а ромската - 58 623 души (18%). Тук обаче трябва да имаме предвид, че само около 6 млн. души са попълнили тази част от преброителната карта, а за 467 678 души етническата група не е показана.

Другите 15%

Към други етнически групи извън трите основни са се самоопределили 79 006 души, или 1,3%. Най-голямата група тук са помаците - близо 15 000. За българомохамедани са се обявили почти 11 000. С тези две възможности за самоопределяне на предишното преброяване стана скандал, провокиран от ВМРО и "Атака". Тази година при представянето на данните въпросът не бе повдиган.

Три етнически групи нарастват спрямо 2011 г., като забележителен ръст има при руснаците - от 9978 души на 14 218 души, или 42,5%. Почти се удвояват украинците у нас от 1789 на 3239 души (81%), но те към момента на преброяването все още са малобройна група. Статистиката на чуждите граждани, обявена по-рано в рамките на Преброяване 2021, показва 6163 украински граждани у нас. Увеличение има и при самоопределящите се като гърци (от 1379 на 1625 души).

Намаление има при други традиционни за България етнически групи - арменците, които са седмият етнос у нас, намаляват от 6552 на 5306 души. Наполовина са се стопили хората, които се самоопределят като власи - от 3684 на 1643 души. При каракачаните намалението е от 2556 на 2071 души, при самоопределилите се като македонци - от 1654 на 1143 души. Евреите са почти константна величина - 1162 души през 2011 г., 1153 сега.

Деветият етнос у нас са англичаните - като такива са се определили 2894 души (липсват данни от 2011 г.). Любопитно е, че по гражданство те са най-голямата група чужденци у нас след руснаците и украинците - 4484 души, но явно също масово са пренебрегнали въпросите за етноса. Към татарската етническа група се причисляват 1129 души, италианците са 865 души, поляците - 824 души.

Още малко данни за чуждите граждани, които липсват в статистиката на етническите групи - сирийците са 2615 души, китайците са се удвоили за 10 г. - от 749 на 1683 души.

Ромите - втори етнос в 13 области

С две изключения българската етническа група е мнозинство във всички области на страната. Изключенията са Кърджали и Разград, където превес имат турците. В Кърджали има 37 383 българи, 83 280 турци, 1354 роми. В Разград групите са по-равнопоставени - 38 873 българи, 49 318 турци, 5806 роми.

Ромите са втори етнос след българите във Видин (5055 роми, 65 турци), Враца (10 132 роми, 424 турци), Кюстендил (6555 роми, 56 турци), Ловеч (4999 роми, 2789 турци), Монтана (13 130 роми, 136 турци), Пазарджик (14 320 роми, 6782 турци), Перник (3544 роми, 128 турци), Плевен (6999 роми, 5367 турци), Сливен (23 918 роми, 13 217 турци), София (13 960 роми, 5881 турци), Софийска област (11 380 роми, 342 турци), Стара Загора (18 158 роми, 12 170 турци), Ямбол (7116 роми, 994 турци). Разлика спрямо 2011 г. тук няма, освен някои драматични намаления - определилите се като турци в Ямбол например са намалели с две трети спрямо предходното преброяване (когато са 3600).

Най-значимата концентрация на помаци е в Благоевградска област, където живеят една трета от тях - 4750 души, Пазарджик (2932 души) и Смолян (1908 души). Най-много са се определили като българомохамедани също в Благоевградска област - 4753 души, 1441 души в Смолянска област, 1369 души в област Търговище. Тук трябва да припомним отново, че всеки човек сам посочва към каква етническа група се причислява, затова и в резултатите има две групи, които въпреки различните названия би следвало да се отнасят до един и същи етнос.

Интересна динамика се наблюдава във влашката етническа група, въпреки че тя е съвсем миниатюрна за общата картина. Власите в Силистра са намалели от 305 на 16, в Бургас - от 77 на 7 души, във Варна - от 1187 на 407, във Видин - от 194 на 39, но в Добрич са се увеличили от 208 на 255, а в Русе - от 65 на 131.

Каракачаните запазват своята ясно изразена концентрация - над половината от тях са в област Сливен. Най-много определящи се за част от македонската етническа група има в Благоевград - 379 души при 349 в София, най-много румънци - в София, Варна и Силистра.

Любопитно е разположението на англичаните - от тях най-много са избрали Велико Търново (475) и Ямбол (310). Следващите по значимост английски "колонии" са в областите Бургас, Варна и Добрич, и чак тогава идва София.

Петият елемент - руснаците

Към 7 септември 2021 г. руснаците са петият етнос на България - 14 218 души. Освен че се увеличават с над 40% за 10 години, руснаците променят и предпочитанията си. В момента те са най-много в Бургас (3218), Варна (2324) и София (2233). Преди десет години обаче преброяването установява най-много руснаци в София (2169), Варна (1057) и чак тогава Бургас (794).

Впрочем в статистиката по гражданство руснаците са даже повече - 17 465 души, като спрямо 2011 г. се увеличават с 5474 души. Вероятно част от тях са посочили гражданството си, но не са отговорили на въпроса за етноса.

Днес картината на руската диаспора у нас вероятно е доста по-различна. От 2019 г. от крайморските им "анклави" идват упорити новини, че руснаците са си отишли, а малката Москва в Поморие е вече българска. Пандемията допълнително ги накара да продават имоти у нас, а с войната положението им съвсем се влоши.

България на бъдещето

Поради различията в динамиката на раждаемостта етническата структура се различава по възрастови категории. При децата до 14-годишна възраст делът на турската и ромската група е почти равен и ромската идва на второ място - 70 917 ромски деца при 70 391 турски. И тук обаче спадът при ромите е внушителен - през 2011 г. в тази възрастова група ромите са били 97 632, а турците - 91 403. Другите по-видими групи при децата са определилите се като помаци - 1967 души, и като българомохамедани - 1332 души. Русначетата са 714, арменчетата - 309, украинчетата - 231, макар че сега са несравнимо повече. Като цяло тук българите са по-малък дял - 78,7%, ромите са 9,1%, а турците - 9%.