Quantcast

Медия без
политическа реклама

Прокуратурата ще плати 100 000 лв. заради невърнати навреме 95 000 лв.

Това е законната лихва за парите, които свидетелката 13 години не е можела да ползва

05 Дек. 2023
Снимка: Архив
Още преди делото да влезе в съда, жената е подала молба за връщане на иззетите ѝ вещи. Прокурорът разрешил да ѝ върнат само мобилния телефон, но не и парите.

Прокуратурата е осъдена да плати над 100 000 лева на жена, на която преди 13 години са били иззети като веществено доказателство по дело 95 000 лева, без тя да е обвиняема по него и без да е било нужно парите да бъдат задържани. Едва преди две години прокуратурата е върнала иззетата сума на жената, а сега е осъдена да плати над 100 000 лева законна лихва за периода, в който парите са били задържани, разказва "Лекс".

Решението е на Софийския градски съд (СГС), пред който жената е завела иск срещу прокуратурата по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Парите били иззети от дома ѝ във Варна на 13 декември 2010 г., заедно с мобилен телефон и други вещи. Те станали веществени доказателства по разследване за данъчни престъпления срещу неизвестен извършител, който осъществявал незаконно счетоводство и използвал документи с невярно съдържание пред НАП. Жената обаче била разпитана само веднъж като свидетел в началото на разследването, а обвинителен акт е бил внесен чак през 2017 г. срещу зърнопроизводител, който две години по-късно е бил оправдан от СГС. Присъдата е оставена в сила окончателно през 2020 г., но тогава съдът не се произнесъл по веществените доказателства. Така въпросните 95 000 лева на жената останали още една година в прокуратурата и тя подала нова молба до съда, след което чак през май 2021 г. от държавното обвинение ѝ превели сумата.

От наказателното дело срещу зърнопроизводителя става ясно само, че жената, от която са били иззети парите, се запознала с него през същата 2010 г., когато е започнало и разследването. Тя работела като секретарка и заедно със секретарката на подсъдимия правели справки и помагали в счетоводството.

Още преди делото да влезе в съда, жената е подала молба за връщане на иззетите ѝ вещи. Прокурорът разрешил да ѝ върнат само мобилния телефон, но не и парите.

От държавното обвинение са оспорили иска с аргумент, че връщането на иззетите веществени доказателства преди края на наказателното дело не е задължение, а се допуска само по изключение и с разрешение на прокурора. Освен това са подчертали, че жената не е обжалвала постановлението от 2016 г., с което наблюдаващият прокурор не е уважил молбата да ѝ върне парите.

В решението си съдия Гергана Коюмджиева посочва първо случаите, в които е възможно да са противоправни действията на прокурора при пазене на веществени доказателства. Те са разгледани в решение на върховния съд и най-общо са: когато вещите не са свързани с престъплението; когато прокурорът откаже да върне вещта, без това да е свързано със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение; когато вещта не е опазена до края на делото или не е върната след това на собственика. Съдът отбелязва, че задържането на определена вещ като веществено доказателство е обосновано, ако има спор за право върху същата вещ, но иначе основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконно. Така СГС приема, че в случая е налице противоправно поведение на прокуратурата.

Съдът обяснява, че делото не е водено срещу жената, а тя само е разпитана като свидетел и с нея не са осъществявани други процесуално-следствени действия, нито пък парите са били подлагани на експертиза. 

След това съдия Коюмджиева отбелязва, че разследването е продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове, а жената така и не е привлечена към наказателна отговорност, което е налагало прокурорът внимателно да обсъди дали не е трябвало да върне парите още преди внасянето на делото в съда. Съдът подчертава също, че щом освен това делото е приключило с оправдателна присъда, то всички действия на разследващите, от които са произтекли вреди и са били рестриктивни за участниците в производството, подлежат на обезщетение.

Имуществените вреди в случая  са пропуснати ползи от това, че притежателят на иззетите средства е бил лишен от тях за посочения период. Затова се дължи законна лихва за забава, която репарира стойностно минималната полза, пропусната заради противоправното действие, обяснява съдът и изчислява, че законната лихва за над десетте години, в които сумата на жената е била задържана и която прокуратурата трябва да плати е 101 146,80 лева. Прокуратурата е осъдена отделно да плати и над 8000 лева разноски по делото.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

РЕЦИДИВ

Заради завършилото с оправдателна присъда дело за данъчни престъпления, прокуратурата е иззела като веществено доказателство още 100 000 лева от друг свидетел, който също не е бил обвиняем. И той е чакал повече от 10 години, за да си получи парите, след което също е завел иск по ЗЗД срещу прокуратурата и по него тя вече е окончателно осъдена да му плати над 106 000 лева обезщетение за незаконно задържаните пари.

Ключови думи:

обезщетение

Още по темата