Политическата криза свари недовършени обявени намерения за административни реформи, съкращаване на персонал и размествания в централната администрация. Не е ясно дали кабинетът ще продължи с вече задвижени проекти, но логиката при гласуван вот на недоверие е тези проекти да се замразят. Някои от промените и без това са спорни, но други са ключови във връзка с управлението на еврофондовете, показа проверка на „Сега“. Не е ясно и какво ще се случи с плановете за увеличаване на заплати при направена оптимизация на структурите.

Ако се съди по протоколите от заседанията на Съвета за административна реформа (самите решения не се публикуват), в момента по министерствата текат усилия за оптимизация и съкращения на кадри. В началото на месец май на министерствата е било възложено в срок до 31 май да изготвят предложения за намаляване на щатни бройки, а до 30 юни да съставят и съответните изменения в устройствените правилници.

Не е ясно каква част от министерствата са изпълнили тези заръки, като информация по темата на последното заседание на съвета – на 14 юни, са дали 5 министерства – на транспорта, на околната среда и водите, на вътрешните работи, на електронното управление и на министерство на правосъдието. За министерства, в които оптимизацията е напреднала, говори и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. В отговор на депутатско питане в началото на юни той обяви, че пари за увеличение на заплати ще има само за министерства, които са съкратили структури. Такива оптимизации имало в МО и МВР, както и в още 4-5 министерства. Василев посочи като оптимизираща се и администрацията на Министерския съвет, където се чака нов устройствен правилник. „В тези структури възнагражденията ще могат да се увеличат с 15-20%, като за целта ще се ползва заложеният ресурс от 300 млн. лв. по бюджета“, обясни Василев.

Освен че в администрацията тече преструктуриране и съкращаване на позиции, вицепремиерът Калина Константинова се опитва да прокарва точно в момента и друга реформа – въвеждане на споделени услуги в централната администрация. Идеята е част от задачите, изпълнявани от общата администрация по министерства, да се предлага централно и така да се реализират икономии. За целта дори има и заложено финансиране в държавния бюджет – 5,4 млн. лв.

Такава промяна – въвеждане на споделени услуги, вече се предлага с промени в устройствения правилник на МФ. Така например част от дейностите по управление на човешките ресурси в МФ – сключване и прекратяване на трудови правоотношения, актуализиране на длъжностното разписание, оценката на изпълнението на длъжността, вече  ще могат да се правят от администрацията на Министерския съвет. Към МС като споделена услуга се прехвърля и оперативната счетоводна отчетност на МФ. Това са много сериозни промени, които могат да блокират администрацията, коментират експерти. Идеята за споделените услуги не е нова – по темата има разработена отдавна концепция, но е абсурд да се въвежда точно в момента, изтъкват специалисти.

В политическо безвремие може да увиснат и останалите промени, предвидени в устройствения правилник на МФ. Измененията са публикувани като преходни разпоредби към друго все още нереализирано намерение – за създаване на институт за стратегически анализи и прогнози под шапката на МФ, като редица от тях са спорни. С промените се премества дирекция „Съдебна защита“ от финансовото към правосъдното министерство в частта представителство по международни арбитражни дела, мести се Централното координационно звено от МС към МФ, предвиждат се прехвърляне на щатни бройки към създадената през май изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и др. Изменения се чакат и в други правилници като този на министерство на околната среда и водите например.

Нереализирано към момента остава и намерението за прехвърляне на пожарната и телефон 112 от МВР към нова държавна агенция към Министерския съвет. Проектозаконът за създаване на агенцията е публикуван на сайта на МВР, но надали ще се стигне до приемането му. Разместването касае над 8000 служители на пожарната.

МЪГЛА

Като за капак няма никаква яснота какво се случва точно със заложените в бюджета 297 млн. лв. за структурни промени в администрацията. Не е ясно дали и каква част от тази сума е била използвана като източник за завишаване на заплати в реформирали се структури. При приемането на бюджета в парламента към този резерв бяха насочени извънредни искания за повишаване на заплати като 175 млн. лв. за възнаграждения в МВР. Бе изтъкнато обяснението на вътрешния министър Бойко Рашков, че 98% от планираните реформи били извършени. Не е ясно каква ще е окончателната равносметка за този фонд за административни реформи.