В последното си заседание преди лятната ваканция, започваща днес, парламентът успя да приеме на второ четене спорни поправки в закона за държавната собственост. Промените ще улеснят продажбата на обособени части от държавни дружества, включени в забранителния списък за приватизация. С промените се гласуваха по бързата писта и много спорни изменения в закона за опазване на околната среда.
В момента Законът за приватизация и следприватизационен контрол изисква изрично решение на НС в случаите, когато правителството предлага приватизация на включени в забранителния списък фирми. Изрично решение на НС се изисква и за обособени части от тези дружества. Занапред решенията за приватизация на такива обособени части няма да минават през НС, с изключение на обособени части от лечебни заведения. Останалите части ще се приватизират през Агенцията за публични предприятия и контрол по предложение на министерството, управляващо правата в съответната фирма. Решението касае хиляди единични обекти. Според дефиницията в закона обособена част е структура в търговско дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), както и незавършен обект на строителството. В мотивите към законопроекта, внесен от кабинета, се твърди, че продажбата на обособени части в момента е прекалено трудна и ако НС държи да защити отделни такива обекти, може да ги включи поименно в забранителния списък.
Сериозна промяна ще има и за имотите към военното министерство, което досега бе единственото ведомство, което имаше ексклузивни права само да продава имотите си. Сега и тези сделки ще се сключват през Агенцията за публичните предприятия и контрол, ако имотите са големи, или през областните управители - ако са до 10 000 лв. Запазва се изискването при имоти над 500 000 лв. да има позволение от Министерския съвет.
“Свидетелски сме на спринтьорски закон. Законът бе гласуван със съкратени срокове за предложения, отне му 6-7 дни да стигне до второ четене. В същото време с него хиляди имоти държавна собственост ще бъдат пуснати на продажба”, коментира Павлин Найденов от АСП. Той попита какви са гаранциите, че Агенцията за публични предприятия няма да пусне едновременно стотици имоти за продажба през август, които никой да не види и да бъдат купени за жълти стотинки.
Климент Шопов от “Възраждане” разкритикува новия ред за продажба на военни имоти, като обяви, че условието за решение на МС при имоти над 500 000 лв. отпада, но това бе опровергано от Христо Гаджев от ГЕРБ. “Абсурдно е да твърдите, че този закон не е свързан с продажбата на хилядите имоти в програмата, която одобрихте. Все едно да твърдите, че законът за еврото няма нищо общо с еврото”, коментира Петър Петров от “Възраждане”.
Още по-бурни бяха споровете по внесените между първо и второ четене, извън първоначалния обхват на проектозакона, промени в Закона за опазване на околната среда. ГЕРБ-СДС и ДПС-НН използваха последните часове преди ваканцията, за да прокарат стари свои предложения, с които се съкращават наполовина сроковете за оценка за въздействието върху околната среда на приоритетни инвестиционни проекти. С промени се въвежда принцип на мълчаливо съгласие и се премахва втората инстанция по жалби срещу решения на министъра на околната среда по инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение. Всички тези текстове предизвикаха сериозни критики, което не попречи да бъдат приети от мнозинството.
Какво предложиха ГЕРБ-СДС и ДПС-НН през страничната врата
Според предложенията, приоритетни проекти с национално или регионално значение и инвестиционни предложения, определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет, ще минават процедурите по закона за околната среда за наполовина по-кратки срокове. Освен това се въвежда принцип на мълчаливо съгласие при поискани становища от компетентни органи.
С преходни и заключителни разпоредби се изменя и самият закон за околната среда, като се зачерква двуинстанционното производство по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите. Така окончателни стават всички решения на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите, които се отнасят до инвестиционни предложения за обекти с национално значение и стратегическа важност. В една инстанция ще се гледат и дела срещу решения на министъра по ОВОС на редица чувствителни обекти като рафинерии за суров нефт, ядрени електроцентрали, инсталации за преработка на отработено ядрено гориво и т.н. Тези скандални текстове не за пръв път предизвикват коментари, че занапред за хотел ще може да се води дело на две инстанции, но за площадка за ядрено гориво ще има само една инстанция.
Промените предизвикаха критики в комисията, че се правят на коляно и че няма яснота кои проекти са с национално значение. Надежда Йорданова от ПП-ДБ коментира, че не може да се подкрепи отстъпление от постигнато по-високо ниво на защита на правата на гражданите в областта на околната среда. Тенденцията в световната практика е обратна - към по-голяма защита, допълни тя. Тома Белев от "Зелено движение" коментира, че принципът на мълчаливо съгласие е недопустим в областта на околната среда и вметна, че за последно българите са били ограничавани в една съдебна инстанция през 1855 г.
Станислав Анастасов защити законопроекта си с мотивите, че той бил в услуга на всички граждани, които искали да пътуват нормално. Анастасов обвини зелените, че саботират строежа на "Струма", а на опозицията се извини за бързината на внасяне, като я оправда пак с интересите на българските граждани. Същият законопроект бе внесен и преди година, малко преди парламентът да се разпусне за поредните парламентарни избори. Тогава опозицията вкупом осуети приемането му, като напусна пленарна зала и провали кворума. Така промените останаха да чакат по-добри времена.
