Медия без
политическа реклама

Кирил Петков прати в КС документи, че не е канадец от 20 август

08 Окт. 2021Обновена
Скрийншот

Кирил Петков днес внесе документите за гражданството си в Конституционния съд (КС), поиска да бъде изслушан в открито заседание и да даде писмено становище.

По искане на "Лекс" от екипа на Петков са предоставили внесените в КС документи, които медията публикува в оригинал и в заверен превод на български.

Самото удостоверение няма дата на издаване, но в него се посочва, че "Посредством настоящото се удостоверява, че лицето, чието име е посочено по-горе (Кирил Петков- бел. ред.) официално се е отказало от канадско гражданство и съгласно Закона за гражданството ще престане да бъде гражданин на 20 август 2021 г."

Петков праща документите в КС, защото съдът ги поиска, когато допусна до разглеждане делото, заведено от депутати от ГЕРБ. Те атакуваха президентския указ от 10 май за назначаването на служебния кабинет в частта, с която Петков е определен за министър. Преди това ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско. По Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани.

Самият Петков заяви многократно пред медиите, че е подал заявлението си за отказ от канадско гражданство на 21 април 2021 г., т.е. преди указа. Канада обаче приема, че той не е неин гражданин от 20 август.

Заедно с документите за гражданството Кирил Петков е внесъл в съда и искане, в което настоява да бъде изслушан от Конституционния съд и да му се даде възможност да представи писмено становище по делото. Също като президента Румен Радев и Петков смята, че делото в КС трябва да бъде прекратено, защото вече няма предмет - служебното правителство, назначено с указа от 10 май вече не действа. Той цитира и практика на КС, според която актовете му като министър на икономиката остават действителни независимо от изхода от делото в КС, т.е. няма смисъл делото за указа да продължи.

Ако обаче делото не бъде прекратено, Петков настоява да бъде конституиран като заинтересована страна, да бъде представляван от адвокат и изслушан в открито заседание пред Конституционния съд и да му бъде дадена възможност в едномесечен срок да представи писмено становище. В искането се сочи, че изходът от делото "ще има трайно отражение върху общественото мнение и оценка за действията и добро име на Кирил Петков" и трябва да му бъде предоставена възможност да защити правата си.

В искането се дават серия от примери от практиката на КС, когато различни засегнати лица са били конституирани като страни и са изразявали становища – Жорж Ганчев, бившият депутат Иван Иванов, кандидатите за депутати Ирена Маринова и Венцеслав Димитров. Даден е пример и с делото за закона за царските имоти, по което като заинтересовани са конституирани Симеон Сакскобургготски, Мария-Луиза Хробок и др.

Петков настоява и за събиране на нови доказателства. "В случай че Конституционният съд прецени, че моментът, към който г-н Кирил Петков е загубил канадско гражданство, се определя съгласно правилата на канадското законодателство, тогава Съдът следва да събере достатъчно доказателства за съдържанието на канадското право. Представеният Сертификат № 8138 не е годно доказателствено средство за установяване съдържанието на чужд правопорядък. Този документ представлява твърдение за факт (посочва дата), но не удостоверява и не установява правото на Канада по отношение на момента на освобождаване от гражданство, поради което Конституционният съд следва да събере допълнително доказателства в тази насока", се твърди в искането.

В него се сочи, че от съществено значение за правилното разрешаване на казуса са принципите и източниците на международното публично право, което единствено регулира отношенията между държавите във връзка с гражданството.

"Правото на Република България да определи кога едно лице става неин гражданин безспорно принадлежи единствено на България като израз на българския държавен суверенитет. …Не така стои обаче въпросът за правото, съотв. задължението на Република България да признае второ гражданство, дадено или отнето от чужда държава на българските граждани", пише адвокатът на Петков.

Пред КС се изброява, че Кирил Петков е извършил всички възможни действия, необходими за отказ от канадско гражданство, и е уведомил надлежно канадските власти, с което трайно е прекратил всякакви връзки с Канада. Той е върнал канадския си паспорт, повече от 10 години не пребивава на територията на Канада, данъчнозадължено лице е единствено в България и тук се намират неговото семейство и центърът на жизнените му интереси.

Той настоява и че трябва да се изследва наличието на действителна връзка на лицето с държавата в контекста на гражданството. И дава пример с политиката на Русия на "паспортизация" в конфликтни зони. Така в Южна Осетия, Русия предоставя едностранно руско гражданство на голям брой грузинци, които нямат реална връзка с руската държава и територия. Международноправната литература е категорична, че Грузия няма задължение да признае руското гражданство на тези хора.

В искането си Петков се позовава и на решение на КС от 1995 г., в което се казва, че "Поначало наличието на чуждо, освен българското, гражданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на собствен избор. Чуждото гражданство не е външно, натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в Република България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското".

Петков моли да му бъде предоставена възможност да представи пред Конституционния съд "становище от международен експерт по въпросите на приложимостта на международното публично право и правото, съответно задължението на Република България да зачете или отхвърли наличието на канадско гражданство в условията на извършен едностранен отказ, прекъсващ "действителната връзка" между него и Канада.

КС поиска още президентът да представи декларацията, която Петков е подал преди назначаването си. Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов – документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Кирил Петков към момента на издаване на указа на президента. А министърът на външните работи Светлан Стоев трябваше по дипломатически път да поиска информация от Канада за наличието или липсата на канадско гражданство на Петков към 10 май 2021 г.

На 12 октомври КС ще се произнесе по доказателствата, които е получил и се очаква да публикува документите.

За становището на президента по казуса вижте:

Нито президентът, нито Конституционният съд имат правомощие да проверяват декларациите на хората, които предсоти да бъдат назначени за служебни министри, че нямат друго гражданство освен българското.

Още по темата