Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България честваме днес. Навършват се 149 години от смъртта на великия поет и революционер. Церемонии има във всеки български град, почит отдават хиляди хора. Традиционно, сирените ще завият в 12 часа.
Най-много има хора има във Врачанския Балкан. Там, на връх Околчица, ще се състои традиционното поклонение. В него ще вземе участие и председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Честванията във Враца започнаха още вчера с участието на президента Румен Радев.
ЛЮБОПИТНО
Интересни данни за тефтерчето на Ботев изнесе пред БНР историкът Пламен Митев. "Има нещо което малко се знае. След като гюргевските апостоли тръгват да подготвят въстанието в Българско, част от емиграцията не е наясно с вече взетите в Гюргево решения и на 6 март 1876 г. в Браила се провежда ново общокомитетско събрание на което се взема решение за подготовка на въстание, въпреки че вече вътре в страната подготовката е започнала. Участниците в това събрание в Браила се договарят да се подготвят големи емигрантски чети, които трябва да тръгнат една от Галац, друга от Браила, трета от Гюргево, четвърта от Турну Мъгуреле и това е продължение на идеите от 1875 г. Когато се стига през април и май до преждевременното обявяване на въстанието в Българско и идеята за голяма емигрантска чета вече трябва да започне да се реализира, на практика предварителната подготовка, започнала от март и април, се довежда до финала в плана на Ботев да създаде чета от над 200 души, които преминават на 17 май в района на Козлодуй, за да се включат в българското въстание. Няма нищо изненадващо, че на повечето страници в тефтерчето на Христо Ботев откриваме имената на десетки дейци, които присъстват в различните планове от лятото на 1875-та до пролетта на 1876-та за създаване на такива емигрантски чети. Но факт е, че преобладаващата част са дейци, които взимат пряко участие в Ботевата чета", допълва изследователят", разказва проф. Митев. Още за историята на бележника на Ботев - тук.
Във Враца пък се обсъжда изнасяне в градска среда на първия паметник на Христо Ботев. Сега той е в Регионалния исторически музей. Момументът, който е и първият скулптурно-архитектурен монумент в Княжество България, е открит на 27 май 1890 г. в присъствието на княз Фердинанд, министър-председателя Стефан Стамболов, майката на Ботев – Иванка, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Средствата за изграждането му са събрани чрез дарения от признателни българи. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн, на когото помага младият художник Антон Митев, а металните плочи са изработени във Виена.
