Сграда. В нея дърво и камък са се пукали, а "той пее"; Любен Каравелов е издавал "Свобода" и "Независимост". На стотина метра встрани булевардът се казва "Христо Ботев". Великият син на Калофер е учителствал наоколо, в една къща е имало е събрание на БРЦК, там Левски получава името "Апостол на революцията"; в друга къща - Иван Вазов пише "Пряпорец и гусла".

Къде е всичко това? В Букурещ, в самия център. Малко българи посещават румънската столица, още по-малко знаят за тези светини. Има и други. Част са унищожени, но това не пречи който е наясно с историята, да настръхва на тези места.

Добрата новина е, че сградата от началото на текста се ремонтира, с надежда да се превърне отново в българско средище. Тя е Солаковият хан, построен през 1859 г. от свищовските фабриканти Солакови. В това легендарно място е живее Каравелов, пренася си печатницата, отсядат хъшове; към хана е имало мелница, в която през кучата зима на 1868 г. един велик българин ще напише за друг: "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весели!".

През социализма ханът е национализиран, после реституиран, постепенно се превръща в руина. Става свърталище на бездомници, макар да е със статут на паметник. След като установява, че сградата може да падне, кметството на Букурещ стартира мащабно укрепване (2025 г.).

В момента на място може да се забележи, че ремонтът не спира. Местни хора разказват, че се е работило дори през студените дни на току-що отминалата свирепа зима в Букурещ. „Укрепването на сгради със сеизмичен риск е жест на уважение към жителите и на възстановяване на историята на града“ - такъв надпис стои върху строителното платно, покриващо обекта. Букурещката управа следва да бъде похвалена и защото ремонтът е технологично предизвикателство - ползват се леки машини поради опасност вибрациите да предизвикват срутване.

Ремонтът ще бъде последван от същинската реставрация. Диалогът между Румъния и България се върти около идеята Солаковият хан да се превърна в културно средище с българско участие.