„На български или надо переводчик? Български? Имате ли номерче? Ако нямате, хората от Украйна, които търсят временна закрила, трябва да си вземат, ей там, от „Информация“. За всеки човек трябва отделен номер. После да дойдат пак и ще изчакат на столовете тук, пред залата. И без това вътре почти няма места и е доста задушно“- младежът с яке на Червения кръст, който стои пред залата за регистрация в центъра за бежанци в столичната Централна гара, изговаря инструкциите ясно, спокойно и с видимо приятелско отношение. Говори внимателно и се усмихва, въпреки че вероятно от сутринта вече е казал същото над сто пъти.

Макар още да няма 9 часа, пред помещението са се събрали повече от двадесет жени и майки с деца. Между тях постоянно обикалят доброволци на БЧК и хора с лепенка на връхните дрехи, на която пише: Переводчик. „Имате ли нужда от нещо?“, това е въпросът, който се чува почти на всяка минута. Помощниците са готови да донесат веднага вода, кафе, чай, закуска и др.

Както „Сега“ вече писа, центърът на Централна гара работи от 16 март, повече от седмица. Предлага кратковременно настаняване, изхранване, обработка на документи и елементарно здравно обслужване на хората, избягали от войната в Украйна. Работещите в него са подготвени и да осигуряват подслон на тези от пътуващите, които няма къде да отидат. „Вие още ли сте тук?!“, чува се български женски глас. Оказва се доброволка, която вчера е посрещнала и е помогнала при настаняването на майка с дете от Одеса, пристигнала с влака от Букурещ през Русе. Българката прави знак на преводача да се приближи. Става ясно, че украинката не е успяла да се срещне с хората, при които е трябвало да отседне. Сега вече не знае и дали изобщо може да разчита на тях. „А къде е детето?“, пита доброволката. „Спи там“, посочва майката. „Почакайте малко“, нашенката отривисто тръгва нанякъде и след 5 минути отново се връща. „След малко ще ви вземат и ще ви откарат в хотел в Банкя. Там са настанени и други украинци“, съобщава тя. „Наистина ли, много благодаря!“, очите на жената се изпълват с надежда. 

Въпреки че центърът на Централна гара работи вече няколко дни, някои неразбории още не са изчистени. Компютрите в залата за регистрация вече са двойно повече в сравнение с първоначалните три бюра, но обработката на документите пак върви бавно. Получането на номер е ключово в процеса по регистрация хората, които искат да получат временна закрила. Въпросният талон може да бъде взет от бюрото „Информация, където украинецът трябва да се яви там и да съобщи трите си имена. Вместо него номерът може да бъде взет и от домакина му в България. 

Следва обаче проблемът. Въпреки че залата за регистрация работи от ранни зори до късно вечер, ако човек получи номера си след 10 часа сутринта, той със сигурност няма да може да подаде документите си в същия ден. Затова от един момент нататък служителите на „Информация“ изрично уведомяват посетителите, че номерът им важи за утре.

Причината е, че често потокът от бежанци, които са пристигнали в София в предишни дни и които днес се редят на опашката, се смесва с потоците от влаковете на БДЖ и от частните автобуси, които карат украинци от чужбина и от други точки на България. Така информацията на официалния правителствен сайт за бежанците - https://ukraine.gov.bg/, че процедурата по получаване на статут на временна закрила трае от 5 до 15 минути, се оказва доста неточна. На практика тя трае около и над 24 часа, докато човек успее да се добере до гишето, и още около час, докато служителите обработят документите му. Системата за прием вероятно би се подобрила значително, ако щабът за бежанците обособи още едно помещение, в което да се извършва регистрация.

Не е ясно и дали медицинският екип на Централна гара е оборудван с всичко необходимо, за да е в помощ на пристигащите от Украйна. Докато репортерът на „Сега“ бе на гарата на 23 март, доброволец от БКЧ уведоми колегите си, че на бременна жена й е прилошало и е необходимо да й се премери кръвното. От разговора им стана ясно, че в екипировката на медиците май няма стетоскоп. 

Въпреки всички проблеми усещането в бежанския център е за симпатия и желание за помощ на украинците, които вече минаха и минават през него. Доказателство за това са децата. Техният брой наистина е впечатляващ на фона на всички посетители, но въпреки това е истинска рядкост да се чуе детски плач. Децата се чувстват на сигурно място, вкл.и заради многобройните полицаи, следящи за реда. В помощ на майките е подреден и уютен детски кът.

Доброволците помагат сърцато на идващите от Украйна да забравят за момент за кошмарите на войната. Едни посрещат и насочват прииждащите хора, други разтоварват и разпределят пратки с помощи. Трети чистят и подреждат помещенията, в които пристигналите прекарват нощта. Още една група пък помага на търсещите временна закрила да подготвят документите си в залата за регистрация. В отговор на усилията на всеотдейните българи най-честата дума, която се чува  в центъра, е: „Спасибо!“.