ГЕРБ и "Продължаваме промяната" внесоха отделни жалби в Конституционния съд срещу бюджета за тази година, който днес беше обнародван в "Държавен вестник".
Основното възражение на ГЕРБ е, че Законът за държавния бюджет за 2026 г. с дефицит от 5.7% от БВП е в нарушение на Закона за публичните финанси, където има ограничение на дефицит до 3%.
"Не може правила в Закона за публичните финанси с лека ръка да бъдат нарушавани и така да се управляват публичните финанси на страната", посочи депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Владислав Горанов.
В мотивите си ГЕРБ посочва и нарушаване на договора за функциониране на Европейския съюз и българската Конституция. "Представихме своето искане пред съда за отстраняване заради противоконституционност на Закона за държавния бюджет. Претендираме противоречие с принципите на правовата държава, охранявани от Конституцията и предимството на международното право пред националното, разписано", заяви пред журналисти Владислав Горанов.
"Освен обществената опасност от огромен дефицит и дълг, стоят и претенции към основни принципи между отделните власти. Не може в нарушение на закона Министерският съвет да предлага друг закон", каза той.
Депутатът и бивш министър на финансите заяви, че се надява на бързо решение от КС. "Ако се отмени този закон, ще действа старият удължителен бюджет", обясни Горанов. Той посочи, че ГЕРБ са събрали 50 подписа в жалбата до КС. Само част от бившите коалиционни партньори на ГЕРБ в т.нар. сглобка "Продължаваме промяната" са я подкрепили.
Час по-късно "Продължаваме промяната" внесе две жалби в Конституционния съд - срещу Закона за държавния бюджет за 2026 г. и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От партията смятат, че има четири противоконституционни основания.
Три от тях са в Закона за държавния бюджет. Атакува се отмяната на формулата за определяне на минималната работна заплата като 50% от средната за страната, обвързването на заплатите на магистратите с тези на депутатите и промяната в Кодекса на труда в преходните разпоредби, с която се променят правилата за изчисляване на трудовия стаж. В Закона за бюджета на ДОО се атакува промяна в Закона за здравето, с която се променят правилата за обезщетенията по ТЕЛК-решенията.
Според ПП най-сериозният проблем в обнародвания Закон за държавния бюджет за 2026 г. е обвързването на възнагражденията на магистратите с тези на народните представители. „Това е най-яркият пример за противоконституционност в този бюджет. Нарушава се принципът на разделението на властите и магистратите се поставят под политическо влияние, което противоречи и на международните стандарти за независимост на съдебната власт“, посочи депутатът Стою Стоев.
Относно минималната работна заплата Стоев посочи: „Не е задължително да бъде запазен сегашният механизъм, но България има международен ангажимент да разполага с ясна формула за определяне на минималната работна заплата. В момента този механизъм е суспендиран, без да бъде предложен нов, което нарушава принципите на предвидимост и законност“. Очевидно е, че със суспендирането на текста управляващите извиват ръцете на синдикати и работодатели, които две години не могат да се разберат за по-качествена формула. Така обаче се спасяват и от задължението да определят нова минимална заплата до 1 септември, както гласи спреният текст. Сега пред опасността да не се стигне до разбирателство социалният министър Наталия Ефремова само коментира, че не вярва това да е развръзката.
За промените, свързани с ТЕЛК решенията от ПП са категорично против "само въз основа на твърдения, без влязъл в сила съдебен или административен акт, да се предвижда възможност за преразглеждане на ТЕЛК решения". Това беше и основната критика към текста още при дебатите, но управляващите упорстват, че няма да има правни проблеми с новата възможност. Вчера дори НОИ излезе с разяснения какво точно се променя и как то ще засегне хората. Повече за това:
По четвъртото оспорвано основание - промяна в Кодекса на труда, текстовете ще влязат в сила едва през 2027 година, но се създава правна неяснота за начина, по който ще се изчислява трудовият стаж. "Това ограничава правата на голяма част от българските граждани и поражда конституционен проблем“, аргументира се Стоев. Над 230 000 българи ще бъдат засегнати от тези промени, като ще имат право на по-малко платен годишен отпуск, по-бавно ще натрупват добавката си за прослужено време (т.нар. клас) и заплатите преди пенсиониране. Повече за това:
От ПП обясниха, че техните жалби са събрали 50 подписа, като подкрепа са получили единствено от депутатите от ГЕРБ.
