Пандемията от Covid-19 може да не е оказала чак толкова голямо влияние върху психичното здраве, колкото показваха по-ранни изследвания, предава в. ''Гаридън'', като се позовава на ново проучване.

Пандемията е довела до ''минимални'' промени в симптомите на психичното здраве, става ясно от преглед на 137 проучвания от цял свят, ръководени от изследователи от университета ''Макгил'' в Канада и публикувани в British Medical Journal.

Брет Томбс, професор по психиатрия в университета ''Макгил''  и ръководител на проучването, казва, че част от информацията, която имаме за въздействието на Covid-19 върху психичното здраве, се основава на ''некачествени проучвания''. ''Психичното здраве при Covid-19 е много по-нюансирано, отколкото хората го представят. Твърденията, че психичното здраве на повечето хора се е влошило значително по време на пандемията, се основават предимно на отделни проучвания, които са ''моментни снимки'' на конкретна ситуация, на определено място, в определено време. Те обикновено не включват никакво дългосрочно сравнение с това, което е съществувало преди или след това'', казва Томбс.

Някои експерти обаче не се съгласяват с това твърдение, като предупреждават, че подобни изказвания могат да замъглят въздействието върху отделни групи като деца, жени и хора с ниски доходи или с вече съществуващи проблеми с психичното здраве. Те също така казаха, че други солидни проучвания са стигнали до различни заключения.

Изследователите от ''Макгил'' казаха, че техните констатации са в съответствие с най-голямото проучване на самоубийствата по време на пандемията, което не открива увеличение, и се прилага за повечето групи, включително различни възрасти, полове и при хора с предшестващи заболявания. Три четвърти от изследването се фокусира върху възрастни, предимно от страни със средни и високи доходи. Учените обаче признават, че тревожността, депресията и общите психични симптоми са се влошили при жените по време на пандемията, вероятно поради прехвърлянето на повече семейни отговорности или поради повече работа в здравеопазването и социалните грижи, или в някои случаи поради домашно насилие. Освен това изследователите отбелязват, че симптомите на депресия са се повишили от ''минимални до малки количества'' при по-възрастни хора, студенти, хора, които се самоопределят като принадлежащи към сексуална или полова малцинствена група и родители.

Екипът прави заключението, че правителствата и здравните агенции трябва да предоставят по-качествени и навременни данни за психичното здраве, за да могат ресурсите да се разпределят по-добре и че правителствата трябва да продължат да финансират правилно услугите за психично здраве, особено за групите, които са най-засегнати от пандемията.

Други изследвания показват, че въздействието на пандемията върху психичното здраве е много по-тежко. През 2021 г. изследователи от Университета на Куинсланд установиха, че тревожността и депресията по света са се увеличили драстично през 2020 г., докато през април 2021 г. Кралският колеж по психиатрия наблюдава рязко покачване на психичните заболявания, а през февруари 2022 г. ръководителите на Националната здравна служба на Великобритания предупредиха за  ''втора пандемия'' от депресия, тревожност, психоза и хранителни разстройства.

Коментирайки проучването на "Макгил", Джема Ноулс от Центъра за общество и психично здраве към Кралския колеж в Лондон казва, че констатациите повтарят други изследвания, включително нейното собствено, показвайки, че психичното здраве на някои хора се е подобрило, а на други се е влошило по време на пандемията, което може да означава, че няма общо увеличение. Тя добави, че проучването, което има широк поглед и включва ограничени анализи, разбити по подгрупи, ''рискува да прикрие важни ефекти сред най-засегнатите и групи в неравностойно положение и да увеличи неравенствата в психичния стрес, възникнал поради пандемията".

Проф. Питър Тайрър от Кралския колеж в Лондон подчертава, че работата на учените от ''Макгил'' е ''с добро качество и отразява голяма част от това, което засега знаем''. Той се съгласява със заключението на изследователите, че пандемията има положителен ефект върху устойчивостта, защото ''социалното сближаване, въпреки недостатъците на локдауна и социалното дистанциране, се подобрява, когато има общ враг''.