"Оглеждайте се внимателно, защото те се разхождат навсякъде."

Не на всеки екскурзовод му се налага да включи това предупреждение в уводното си изказване. В парка за танцуващи мечки над град Белица обаче то е задължително. Защото тук, в Южна Рила, на 12 км от градчето, мечките са в "кърпа вързани" за посетителите. Стига да посетите парка извън сезона на зимния сън, то е почти сигурно, че вие и децата ви няма да си тръгнете оттам разочаровани, без да сте ги видели.

В момента в парка има 19 мечки,

разделени в седем различни сектора според техния характер. "Мечката е териториално животно и затова всичките не могат да живеят на едно място", обяснява екскурзоводът Асен, преди да поведе поредната група посетители по пътеката, която се вие навътре в парка. Висока ограда отделя хората от животните, по чиято вътрешна страна има кабел с ток. Най-високата част на парка е на 1345 м надморска височина, а най-ниската - на 1200 м.

Паркът е огромен - 120 декара, но малка част от тях са достъпни за посетители. Във всеки сектор живеят от две до четири мечки. Те не са обикновени мечки, както знаем - първите години от живота им са минали сред хората, но въпреки това е забранено гостите да се опитват да ги хранят.

Паркът за танцуващи мечки е открит официално на 17 ноември 2000 г. Изграден е със средства на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“ и на община Белица. В изграждането му участват експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Обектът приема посетители от април до ноември, като вечер работното време през различните месеци се променя заради падането на мрака. 

Преди да се озоват в парка, днешните му обитатели са били част от една традиция, която за щастие новите поколения мечки и деца не познават - танцуващите животни,

развеждани на синджир из градове и села,

по панаири и събори. До 2007 г. това бе законен поминък в България, поради което първите мечки трябваше да бъдат откупени от собствениците им, за да бъдат пуснати на свобода над Белица. Обезщетенията, според хората от парка, са достигнали дори до над 10 000 лв. С влизането на България в ЕС мечкарството е забранено, което позволява на властите да конфискуват експлоатираните животни. Най-голямото стълпотворение от мечки в парка над Белица е регистрирано преди няколко години – 28 по едно и също време.    

„По принцип в природата мечките живеят между 20 и 24 години и спят своя зимен сън между 2 и 3 месеца. При нас обаче

тези процеси са почти двойно по-дълги

Миналата година почина една мечка, която достигна 42 години. Най-дългото време, в което наш питомник е спал тук, е 6 месеца", обяснява Асен. Всичко това се дължи на редовното хранене и медицинската грижа.

Докато Асен обяснява, в групата за миг настава оживление и се чуват детски възгласи. „Това е Цвета. В момента тя си почива, тъй като и на нея й е топло като на нас. В този сектор Цвета живее заедно с Монти. От другата страна на оградата живеят Веско и Рада. Надявам се по-надолу да успеем да ги видим и тях“, представя гости и домакини Асен.

За щастие, България все още е богата на дива природа и дивият капитализъм не е превзел планините ни до степента, в която бетономорието съсипа Черноморието. Затова човек може да зърне мечка и докато се разхожда по утъпканите планински пътеки. Не ни липсват и куриозни срещи и случки, които радват едни и тревожат други - камера засне мечета даже на Витоша, а една ноемврийска вечер мече влезе в басейна до лифт Сопот да си направи спа процедури. Тези неочаквани срещи обаче не са силно препоръчителни нито за мечките, нито за хората, затова паркът в Белица си остава един чудесен начин децата да видят четириногите обитатели на горите в естественото им състояние.

След като зоркото око на малка посетителка е забелязало първата хралупа, водачът спира пред голяма дупка, изкопана в склона. Домът е дело на Рада. За целите на мечото преброяване трябва да се отбележи, че обикновено мечата хралупа е между 2,5 и 3,5 метра в зависимост от това колко е голяма мечката. В нея те хибернират, или с други думи, спят своя зимен сън и раждат своите малки.

Мечките са сбъднали една човешка мечта и

никога не копаят само по една хралупа

за зимата, а разполагат с две-три жилища. Те се сменят при евентуална заплаха от друго животно или наводнение. "Част от хралупите в отделните сектори пък са направени от нас, хората от екипа на парка“, приключва тази част на разказа си водачът. „А къде Баба Меца е сложила меда?“, пита отново същото момиченце и цялата група се развеселява.

Няколко метра по-нататък пътеката прави остър завой, след който посетителите се натъкват на още две мечки. И двете лежат само на няколко метра от оградата, като присъствието на хората не им прави никакво впечатление. Това са най-младите мечета в парка - Теди и Рику, на 5 и 6 години. По-светлият е Теди и е пристигнал тук през ноември м.г. от Северна Македония. Теди определено има нужда от почивка и възстановяване - преди да го доведат в България е бил

вързан като атракция пред някакъв хотел

Рику пък идва от Албания, като за кратко е бил танцуваща мечка. Живеят заедно с Лета, която е по-възрастна – на 21 години. В сектора от другата страна може да видите и Чарли. Той е един от най-едрите екземпляри в парка - тежи около 300 кг.

В този участък направо цари стълпотворение - в противоположния сектор живеят още две мечки - Светла и Маринка. При късмет те също може да се представят на групата посетители. Ако искате да видите малко мече обаче, то по-голям шанс имате да се навъртате около басейна в Сопот - в Белица няма малки мечета. Основната причина е, че мъжките са кастрирани още от предишните им собственици, за да ги направят по-малко агресивни. Другата причина е, че ако в парка се роди мече, то е обречено да умре тук. "В природата малките мечета живеят 2-2,5 г. с майките си. За това време тук те толкова свикват с хората и да бъдат хранени от тях, че напълно притъпяват инстинктите си за оцеляване в дивия свят“, пояснява водачът на притихналата група.

Разбира се, мечките не са единствените обитатели на парка. Заради храната тук се примъкват да си чопнат нещо за ядене и катерички, и лисици. А на менюто на Цвета, Светла, Маринка и компания може да завиди и човек. Закуската е плодове и зеленчуци, обядът - хляб, а вечерята - риба, пилешко месо, мед и орехи.

За разлика от хората, мечките ядат различно количество храна според сезона. През пролетта, когато се събуждат от зимния сън, се започва с по 5 килограма храна на ден на мечка. Постепенно се стига до 12 кг, а през есента, когато мечките отново се готвят за сън,

изяждат между 20 и 22 кг дневно

Женските мечки са значително по-дребни от мъжките. Те варират между 80 и 160 кг. Мъжките обаче тежат между 250 до 350 кг.

Доставката на храна за животните се извършва без никакъв риск за пазачите. „Във всеки сектор има вътрешни разделителни врати. Когато мечките се намират в другата част от сектора, вратите са спускат и гледачите влизат в зоната да разпределят порциите, да сменят водата във водоемите и т.н. Нямаме пряк контакт с животните“, уверява водачът.

На финала на обиколката стигаме до басейн, в който блажено се разхлажда още една мечка. „Запознайте се с Митко“, представя го водачът. От разказа му става ясно, че преди да се озове в Белица, мечокът е бил жестоко малтретиран от собственика си, който поставил халка на носа му и на долната му челюст. Затова се наложило Митко да бъде опериран. „Сега е много енергичен и любопитен мечок“, продължава описанието си младежът.

Тежко минало като Митко са имали и много от другите обитатели на парка в Белица. Затова в моменти на нервност част от тях извършват нещо като ритуален танц, при който обикалят часове наред площ от 2-3 кв. м, повтаряйки едни и същи стъпки. Навикът е придобит по време на предишния им начин на живот, когато с болка и глад животните са били принуждавани да изпълняват различни номера. Дори тук, във вековната гора, сянката на тези мъчения изглежда неизбежна.