Quantcast
Пет истории на Лили Вълчева | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Пет истории на Лили Вълчева

Председателят на синдикат "Висше образование и наука" разказва за женския път в мъжките науки, признанията и изпитанията
1 243
 Лили Вълчева
Крепостта на Лили Вълчева е нейното семейство - съпругът ѝ, с когото са заедно от ученическите години, синовете ѝ - голямата ѝ гордост, и внуците ѝ Кристиян, Диляна и Даниел. Инвестицията на време в тяхното възпитание, а покрай тях на голяма група техни приятели, както и студентите ѝ тя определя за свой най-стойностен принос за бъдещето на България.

Доц. д-р инж. Лиляна Вълчева е носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен за принос в областта на образованието, науката и културата. Тя е една от 1000 жени, номинирани от Европейския парламент за Нобелова награда за мир - през 2005 г.

В края на март Националният браншов синдикат "Висше образование и наука" (ВОН-КНСБ) избра доц. Вълчева за председател с мандат 2021-2026 г. Ето какви лични истории се съгласи да разкаже тя пред в. "Сега".

 

1. Съдбата си знае работата... и зодията 

Моята зодия Лъв принадлежи и на много известни личности. Сред тях са някои от любимите ми: актьорът Робърт Редфорд; легендарният фронтмен на "Ролинг Стоунс" Мик Джагър; Бърнард Шоу - Нобелов лауреат (освиркван от български студенти в чужбина заради спектакли с фриволно представяне на хората от Балканския регион. Наред с хапливия си език Шоу е доставил удоволствие на българите с поставяната много пъти пиеса "Пигмалион").

През 2007 г. бях поканена на 65-годишнината на любим актьор - Стефан Данаилов, който с "Пигмалион" празнува заедно с приятели на сцената на Народния театър. На това честване се запознах с актрисата Йорданка Кузманова, съименничка на проф. Йорданка Кузманова - тогава председател на Съвета на ректорите. Оказа се, че в един и същи период с г-жа Кузманова сме имали еднакви житейски съдби.

По-късно, след прием за 24 май в Бояна, на изхода случайно я видях, защото силно валеше и тя се беше свила от студ и мокра под една козирка. Поканих я в моята кола и предложих да я закарам до дома. Зарадвахме се, че отново имахме възможност да поговорим благодарение на познанството ни от честването на Ламбо.

 

2. Препятствията ни правят по-силни

Моят първи урок в университета е свързан с факта, че бях първата жена инженер изследовател (после доктор, научен сътрудник I степен, гл. асистент, доцент) в катедра само с мъже, защото работата в областта на технологиите за дървообработване и мебелната индустрия е тежка. Но имаше и трудности от друг характер. Затова се научих, че докато не намеря решение на възникнал проблем, не трябва да се отказвам, т.е. докато не се отвори моята врата, трябва упорито да действам, дори ако трябва да обикалям в омагьосан кръг многократно.

Приятните професионални спомени са свързани с работата ми по много научни проекти. Огромно е удоволствието да обучавам, възпитавам и защитавам младите колеги, в т.ч. и двамата ми докторанти. За съжаление, единият се отказа заради некоректно отношение от университетското ръководство и отиде на работа в голяма шведска фирма за мебели. Другият ми докторант замина след специализация в Япония, създаде там семейство и защити дисертацията си. Сега работи в университета Оулу във Финландия и често разговаряме за преодолените проблеми в България.

 

3. От клуб "Жени в науката" до ПРООН

Изненадващо бях поканена първо за член на Съюза на учените, а след това, като млад учен, за член на Съюза на изобретателите. По-късно станах член-кореспондент на International Federation of Inventors‘ Associations (IFIA) през 1995 г. Повод за оказаната чест бяха двете ми авторски свидетелства, които впоследствие станаха три, като две изобретения патентовах по-късно.

В Съюза на учените бях избрана за председател на клуб "Жени в науката", прераснал в Национална асоциация "Жени в науката" с клубове в университетите. След конкурс спечелихме проект на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН) - "Жени в развитие". Трябваше да обединим женските организации в Национален женски форум и да подготвим 8 пленарни сесии. Така се запознах с Елена Поптодорова, Емилия Масларова, Светла Тошкова, Мими Виткова, Радка Аргирова.

Нашата асоциация подготви темите, които трябваше да представят успехите на българските жени по време на IV световна конференция за жените в Пекин `95. Но ние - българките, занимаващи се с наука, нямахме средства и никоя от нас не замина за Китай.

Важен момент в живота ми е срещата с д-р Желязко Христов - изключителен човек и учител в живота. През 2001 г. учредихме Национален браншов синдикат "Висше образование и наука" (ВОН). Последваха години на посещения във висши училища, разговори, дискусии и всичко това, без да прекъсвам университетската работа. 

И до момента ефективна синдикална дейност се развива предимно в академичната образователна среда. Затова във висшите училища има напредък, а от т.г. заплатите на научно-преподавателския състав са увеличени многократно.

 

4. Признанието за доброволен труд е най-сладко

През 2005 г. бях номинирана за Нобелова награда за мир за дейности в полза на обществото. Предложението дойде от представителката на Швейцария в Съвета на Европа д-р Рут-Габи Вермонт Манголд. Приех номинацията, за да покажа на света, че и в България има доброволки, които наред с професионалните и семейните задължения отдават много от личното си време в полза на обществото, на онеправданите работещи и най-вече на младите хора.

Силно вярвам, че системата на образованието и науката е могъщата сила, която заличава всяка религиозна и етническа омраза, вражда и нетърпимост, допринася за един по-добър свят - не само чрез обучението на студентите и докторантите, но и чрез присъщия ѝ дух на солидарност и социална защита на хората.

Инициативен комитет от ВОН-КНСБ и приятели са причината през 2016 г. президентът Росен Плевнелиев да ми връчи високото държавно отличие орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за принос в развитието на социалния диалог и партньорството във висшите училища и БАН, както за модернизирането на образованието и науката в България. Най-голямото вълнение дойде на излизане от президентството, където ме чакаха моите колеги и приятели от нашия синдикат с цветя, много аплодисменти и усмивки! Всички почетни медали и грамоти са споделени с моите колеги, защото успехите са наши, не мои. 

 

5. За безличните и егоцентричните

Научила съм, че проблемите се решават, когато човек осъзнае, че междуличностните конфликти обикновено възникват заради различното възприемане на света. Добрият ректор е позитивен, отворен, разбиращ, залага на диалог и партньорство. За щастие, повечето ректори са такива, но има и "особени случаи". 

За последните години на прехода заплахи съм получавала от трима ректори - двама бяха дадени на прокурор, а третият се разсърди, защото изнесохме данни за ниски заплати като следствие на лошо управление. След време стана ясно, че критиката ни е била градивна.

Има ръководители, които доведоха висшите си училища до недостиг на пари за заплати, при положение че те самите са си уредили високи възнаграждения. Правителството въведе мониторинг и специални мерки спрямо тези университети - МГУ, Стопанската академия в Свищов и НХА.

Дано новите ректори са по-успешни! От тях и от нас зависи да бъдат наказани виновните. Защото (отново ще цитирам представител на моята зодия Лъв - К. Юнг) "това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува".

Още

Инфлацията у нас е пета по ръст в ЕС

31.05.2022

1957
Тристранката одобри 710 лв. минимална заплата от април

22.03.2022

ТАНЯ ПЕТРОВА

1134
Библиотекарите се разцепиха за мотото на протеста „Долу Винету”

01.11.2021

Обновена

6991