Quantcast
Синдикатите поискаха 1500 лв. минимална заплата в университетите | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Синдикатите поискаха 1500 лв. минимална заплата в университетите

Започва битката за разпределяне на 20-те милиона лв. във висшите училища
3 902
 Илияна Кирилова
Млади хора пред сградата на Софийския университет. Синдикатите се борят за 1500 лв. минимална заплата за асистент.

Просветното министерство, синдикатите и ректорите започват споровете как да бъдат увеличени заплатите на академичния състав в университетите с отпуснатите допълнителни 20 млн. лв. в бюджета за 2022 г. Решението трябва да бъде взето от МОН след консултации със Съвета на ректорите и синдикалните партньори, като има много сериозни различия как да се разпределят парите, показа проверка на „Сега“.

От януари 2021 г. минималната заплата за най-ниската длъжност в университетите – асистент, бе определена на 1300 лв. при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Синдикатът за висше образование и наука към КНСБ настоя в официална позиция до премиера в оставка, финансовото и просветното министерство тази минимална заплата да бъде увеличена на 1500 лв. За главен асистент се предлага увеличение на основната заплата от 1400 на 1600 лв., за доцентите – от 1500 на 1740 лв., а за професорите – от 1600 на 1940 лв.

При този модел на разпределение на парите се предлага да се увеличават стартовите заплати, като ръстът, който се залага за различните длъжности, е различен – 15,4% и 14,3%  за асистенти и главни асистенти, 16% увеличение при доцентите и 21,25% при професорите.

Има много сериозни различия обаче с ректорските ръководства, коментира за „Сега“ Лиляна Вълчева, председател на браншовия синдикат на КНСБ. „Ректорите искат да се включат в сметките и разходите за осигуровки, и клас прослужено време. Но така парите няма да стигнат за минималния праг за увеличение на заплатите със средно 15%, който сме заложили. Това увеличение със закъснението във времето вече се стопи от инфлацията, която е 16,9% по данни на НСИ“, коментира Вълчева. 

Сметките за увеличението на заплатите са правени със задна дата към 1 април 2022 г. Това е първоначалната дата, към която трябваше да влязат в сила текстовете от закона за държавния бюджет, с които се отпускат парите. Първоначалната им редакция обаче предизвика скандал и революционна готовност на висши училища да откажат средствата заради предвиденото задължение да приемат промени в правилниците си за атестиране на преподавателите. Това е в нарушение на академичната автономия, обявиха редица ректори.

Новата методика за атестиране на свой ред предизвика голямо недоволство, като до последно позициите на МОН и на академичната общност по критериите за атестация се разминаваха сериозно. При актуализацията на държавния бюджет по предложение на Ива Митева от ИТН обвързването на парите с атестирането бе премахнато. Новото мнозинство в парламента гласува по предложение на Красимир Вълчев от ГЕРБ и други 20 млн. лв. допълнително за висшите училища – но те ще се разпределят на базата на комплексната оценка на вузовете за качеството на обучение. И двете суми бяха заложени в бюджета по инициатива на синдиката. „Призоваваме ректорите да мислят повече за доходите на хората и да благодарят на ВОН-КНСБ за осигурените 40 млн. лв.“, коментира Вълчева.

Още

Университети се влюбиха в онлайн обучението
Рейтинг 2022: Информатиката в СУ вече носи над 5500 лв. доход

14.11.2022

Обновена

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

3334
Защо да учим енергетика в Университет по хранителни технологии